Дяконъ Левский

Или лудостта на един народ

В понеделник беше премиерата на филма „Дяконъ Левский“ на Максим Генчев. Зала 1 на НДК се пръскаше по шевовете. На премиерата на български филм. Нещо, което лично аз не бях виждал мноооого отдавна. Български филм, който да събере не само гилдията, но и обикновените хора на такава премиера. Уникално!

Това обаче, което ме накара да пиша сега, са всичките коментари и излияния на знайни и незнайни герои след това.

„Защо Левски псувал?“

„Защо я нямаше репликата: Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си!“

„Защо нямало антракт на 4 часов филм?“

„Филмът не бил исторически достоверен!“

„Защо ДПС финансирали филма?“

„Защо имало толкова много реплики на турски със субтитри на български?“

„Това исторически филм за Левски ли е или неуспешно съчетание между „Матрицата“, „Хитър Петър“ и пилотните епизоди на „Спартак – Кръв и пясък“?“

„Аман от толкова препратки към Тарковски, Матрицата и Гладиатор!“

Няма смисъл да изреждам всички глупости, които се изговориха и изписаха за филма, режисьора и някои от актьорите. Даже и една от правнучките на Апостола, Христина Богданова, се изказа колко била разочарована и каква гавра с паметта на Левски била този филм. Всъщност това не е точно пряка потомка на Дякона, а на неговата сестра Яна, но това надали е от значение. Не познавам лично г-жа Богданова и не знам що за човек е, но ако имах възможността бих я попитал „Как би определила и нарекла малко известния факт, че другия брат на Пра-пра баба й Яна – Петър, след смъртта на Левски се е подписвал като ‘Петър Левски’ ?“ Или и това е забравила „ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо!“ Историята понякога може и да е болезнено неудобна, нали?

Всъщност куцо, кьораво и сакато от филмовата гилдия, а и не само, започна да се надпреварват да оплюват, колко пошъл бил филма, колко бил исторически недостоверен и каквото друго се сетите. Може би техните филми за Дякона са по-сполучливи, по-добри и по-достоверни?.. Опс, ама то те нямали такива!.. Без коментар! 
Всъщност такъв филм за Левски си нямаме от времето на родоначалника на българското кино Васил Гендов, като тук изключваме един сериал. Имаме като цяло куп нереализирани сценарии и проекти, от където се прокрадва и същината на проблема.  Много проекти, много мераци и нито един нереализиран. До онзи ден!  И кой по дяволите е този Максим Генчев, че си позволява да реализира подобен проект, който се оказва крайъгълен камък за много други „по-добри“ и с по-голям авторитет в кино средите от него?

Но нека разгледаме цялата хронология около създаването на филма. Заснемането на филма започна преди около две години, но още от преди това Максим Генчев го промотираше доста агресивно, с противоречиви решения, обрати в поведението и скандални изказвания. Той се опитваше да убеждава всички, че започнатият от него частен проект трябва да стане национална кауза. На моменти атакуваше остро хора, които отказаха да му помогнат, успя да засрами едни, да спечели други на своя страна, а трети да вдъхнови. Раздвижи духовете не само в кино средите, но и сред обикновените хора и създаде очаквания, на които сякаш не се интересуваше дали ще отговори. Пребори тази част от нещата, която препъва фатално повечето български проекти. Националният филмов център, както мнозина очакваха, отхвърли филма и той дълго време търси пари. Стигна се дори до дарителска кампания със SMS-и. Накрая успя да намери продуцент в лицето на Златина Филипова, лекар в Абу Даби, срещу избора на нейния син да изиграе малкия Левски. Отказа да вземе считания за фаворит Калин Врачански за ролята на Левски и се спря първоначално на Димо Алексиев, но седмици преди началото на снимките вместо него беше избран театралът Веселин Плачков, за когото това е дебют в киното. Лично аз аплодирам това негово решение, защото актьорът направи една много силна роля. Честно казано единствено Стоян Цветков в ролята на Христо Иванов Големия засенчи донякъде превъплъщението на Веселин Плачков в ролята на Левски.

Ами колкото и да не се харесва на мнозина, актьорът и режисьор Максим Генчев, недолюбван от голяма част от българската кино-гилдия заради особения си характер и острия си език успя да реализира мечтата на мнозина от гилдията и  успя да осъществи игрален филм за Васил Левски. Филм с не малко кусури, но най-добрия до момента за Левски. Лично аз, определено не съм гледал по-добра екранизация, която да демитолотизира застинали клишета и хора свързани с личността на Апостола.  Лично на мен ми е писнало от прекалено захаросаните и превъзнасяни филми за българските исторически личности, така че този филм определено ми дойде като глътка свеж въздух.

Като заключение искам да кажа, че  наред със слабите страни на филма, не можем да отречем и силните му такива: уникален саудтрак благодарение на Исихия, много силна и харизматична игра на Веселин Плачков и Стоян Цветков, великолепна работа на кинооператорите, а сцените с клетвата в църквата и словото на Апостола пред стената още ме карат да настръхвам. Няма съмнение, че за „Дякон Левски“ тепърва ще се говори много, а скандалите около филма тепърва ще назряват. Мнозина ще го подиграват и оплюват, а шегичките с него ще бъдат част от ежедневието ни, но истината е, че  дори черният PR е в негова полза, както отдавна отчете и самият режисьор.

Няма какво да се лъжем. Да, филма не е перфектен! Но това е най-добрата, най- близко до действителността екранизация за Левски. А на всички, които не им харесва ще им пожелая да се хванат да организират, спонсорират и направят по-добра… и чак тогава да се изживяват като кинокритици. От цялото идеализиране забравяме, че Левски е бил преди всичко човек като всички нас … но същевременно и човек с идеали, безгранична смелост и жертвоготовност, които за съжаление са били рядко срещани тогава, а да не говорим в днешно време …