МЕЖДУ ДВА СВЯТА
Накъде да поема?
Интересен въпрос за човек стоящ на границата между два свята, две наистина противоположни реалности.
Застанал на граничната бразда и вперил поглед в забързаното, динамично, обещаващо кариерно развитие и финансова стабилност, но от друга страна сиво, самотно и изпълнено със стрес бъдеще … един свят на разкоша, големите възможности, един свят на динамиката, където няма ден с ден да си приличат. Един свят на материалното, в които страстта е част от ежедневието. Появява се от нищото, изпепелява всичко и всеки по пътя си и изчезва също толкова бързо колкото и се е появила. Материален свят примамваш всичко към себе си със сила не по малка от тази на песните на сирените, описани в древногръцката митология. Материални изкушения пълнещи ненаситното човешко око и хипнотизирайки го с голяма сила. Хипноза, която изкарва на повърхността само лъскавата, хубавата и апетитна примамка. Хипноза, която не позволява на човека да види и отбележи и всички негативи съпътстващи всичко това. Човек е устроен да се надява и да пренебрегва моментите на криза. Инстинкт за самосъхранение, защитен механизъм, Аз-ът или както и да го наречем не ни позволява в повечето случаи да отчетем резонно и отрицателните събития и моменти свързани със самите нас.
Реалност в която духовното не само, че не се толерира, не само че е отдавна забравено, но и е обявено за глупаво, старомодно, отживелица, която само може да ти попречи по пътя към успеха.
От другата страна стои един съвсем различен свят. На пръв поглед сив и монотонен, еднообразен, които не може да предложи нито материално израстване, нито кариерно развитие, нито изпепелqващата страст. Един скучен свят в които ежедневието доминира над динамиката и разнообразието. Реалност не примамваща и не хипнотизираща, не обещаваща повече отколкото това, което самият ти не си обещаеш. Реалност не даваща нищо на готово.
Но колкото повече се вгледаш във вътрешността на този свят виждаш, че материалното тук не е поставено на пиедестал. Това е реалност в която се ценят малките неща, онези, които подържат духа на човека жив. Онези за които човек е готов да жертва и себе си.
Един свят, в които всичко материално не е цел, а е само способ за постигане на едно наистина духовно израстване на личността.
Но възможно ли е един съвременен човек да оцелее с тези разбирания, ако не е заобиколен от хора като него самия?
Накъде да поема?
Кой от двата свята да избера?
Дали да загърбя безмъртната душа, да загърбя духовното израстване и да се отдам на материалното. Да живея за момента и на момента, вкусвайки от всички изкушения и отдавайки се на всички пороци. Да поставя тялото над душата …
Дали от друга страна да не избера спокойствието, духовното израстване. Да поставя духа над тялото, с единствената цел за постигане на духовна хармония. Наистина не знам накъде да поема, но знам че скоро трqбва да реша. Обградил се със стени, загърбил всичко чувствително и душевно в пластове черупки изглеждам като един от тях … един от хората от първата реалност. Но под всички тези маски и пластовете сценичен грим все още живее духовното. Поне за сега …
Знам, че това балансиране между тези две реалности няма да продължи дълго и накрая везните ще се наклонят в нечия полза. Чия, за сега все още мога само да гадая …
Накъде наистина да поема?…
Please login to comment