Мелнишки пирамиди

Мелнишките пирамиди предлагат огромно разнообразие от невероятно красиви пейзажи, представляващи неповторимо национално богатство. Главоломните дълбочини на речните долини и просторните поляни по най-високите части засилват чувството за спокойствие и отдалеченост от света. Мелник с оригиналните стари къщи, прочутите винарски изби в пясъчниците, музеите, Роженският манастир, гробът на Пиринския орел Яне Сандански, гъстото мелнишко вино – има какво да се види тук. Несъмнено е обаче, че най-голямото чудо, изваяно от изкусната ръка на природата, неповторимо и несътворимо от човека, са безкрайните гирлянди на разноцветните Мелнишки пирамиди.

Карта

• Образувания
• rate_review Област Благоевград
• room Мелник
• filter_hdr 431м. н.в
• gps_fixed 41.52438 / 23.40112

История

Мелнишките пирамиди имат специфичен и много интересен релеф. Склоновете им са пясъчни и напълно отвесни и не задържат върху себе си растителност. Само по върховете им виреят различни широколистни растения и треви. Условно се делят на три дяла – Мелнишки, Кърлановски и Роженски пирамиди. Представляват уникално природно образувание, което привлича туристи от цял свят. Смята се, че този си вид пирамидите са придобили при ерозия на глинената почва. Мелнишките пирамиди са в процес на оформление и външният им вид и форма се променят с течение на времето. Тези приказни природни скулптури имат най-различни форми и очертания, наподобяващи скални гъби, купи сено, минарета, алпийски хребети и върхове, мечове, обелиски, египетски пирамиди, готически храмове и други. Образуването на Мелнишките пирамиди се дължи на много геоложки и климатични фактори, но главните са два: подходящи седиментни скали и действието на водата - речна и дъждовна. Слабоспоените пясъчници и покриващите ги блокови отложения сравнително лесно се отнасят от водата, затова дори при маловодие, реките постоянно отмиват финия пясък и глината. А когато придойдат след валежи или при топенето на снеговете от Пирин, те текат мътни и жълти от голямото количество пясък в тях. От друга страна, слабата спойка на скалите е достатъчна, за да се поддържат почти отвесни склонове, а реките да се врязват дълбоко, като образуват тесни долини с много стръмни склонове. На фона на този общ процес се проявяват свлачища, при които големи части от билата, се откъсват и стигат до речните легла. За образуването на пирамидите свлачищата играят положителна роля, защото още повече разчленяват релефа. Съществена роля за извайване на земните форми имат живата сила на водата и съдържанието на глина в пясъчниците. Докато най-ниските части на релефа постоянно се отмиват от реките, високите части са подложени само на въздействието на дъжда. Дъждовните капки частично попиват в рохкавите пясъчници, частично потичат по повърхността им и образуват малки вадички и ручеи, които ги дълбаят и моделират различни причудливи форми в тях. Съдържащата се глина по откритите повърхности, след многократно мокрене и изпичане от слънцето, се втвърдява и образува своеобразна кора, която значително забавя размиването на стените на пирамидите. Дебелината на тази естествена “мазилка” е до 1-2 сm, но тя е достатъчно твърда, за да изпълнява защитната си функция. Особено интересни са четирите пирамиди при с.Кърланово - Благоевградска област, които приличат на обелиски, високи над 100 метра, с голи отвесни склонове и недостъпно теме, покрито с тревна растителност. На юг от с.Рожен има хиляди големи и малки скални гъби, които заслужава да бъдат видяни. Скалните образувания се намират на надморска височина от 350 до 850 м. и са изградени от слабоспоени пясъчници и конгломерати с неоген-кватернерна възраст. 

Местонахождение

Мелнишките пирамиди и Беласица
© 2016 Milen Cvetanov

Мелнишките пирамиди се намират североизточно от гр.Мелник (посока Роженския манастир), в югозападното подножие на Пирин планина. Разположени са в землищата на гр. Мелник и селата Кърланово, Рожен и Сушица, община Мелник.  

Изходни пунктове

До Мелник води хубав асфалтиран път, който се отделя от шесето София – Кулата след с. Новоделчево. Градът е на 13 км. от разклона. Пътят минава през Хотово и Лозеница, като се вие по хълмиста местност между градини и лозя, които радват окото със своята свежа зеленина. Още преди да се стигне до с. Лозеница, погледът обхваща огромното море от бели, отвести сипеи на фона на зеленината, на дълбоко врязаните речни долини, суходолия и високи заравнености. 

За Мелнишките пирамиди

Изгрев над Мелнишките пирамиди
© 2016 Milen Cvetanov

За посещение в Мелник няма лоши сезони – зимата в този южен край е съвсем мека и не е пречка за любителите на природата, а пирамидите са еднакво величествени и гостоприемни по всяко време. Преди 4-5 милиона години в днешната обширна Санданско-Петричка котловина имало обширно плитко езеро. По дъното му се утаили глинесто-песъчливи материали. По-късно, с издигането на оградните планини Пирин, Беласица и Огражден, езерните води се оттекли на юг. В осушената котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от планинските реки и потоци. Върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка (500 - 600 м.) от слабо споени червеникави конгломерати. Точно в тези скални маси временно течащите води изорали дълбоките ровини и долове и изваяли най-разнообразни и причудливи фигури - днешните мелнишки пирамиди. Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 г. Внушителните скални феномени са вписани в списъка на 100-те национални туристически обекта на България

Други забележителности наблизо

Болярска къща
Пашовата къща
Църква "Св.Антоний"
Крепост Деспот Слав
Църква "Св.Никола"
Кордопуловата къща
Роженски манастир "Рождество Богородично"