„Путкупване“-то …
Днес, докато четях една статия, намерих още една голяма, да не кажа огромна разлика между двете реалности … а именно процеса на „путкупване“, който се оказва движещата сила на про(/ре)греса на Абсурднистан.
Тук женското съсловие в репродуктивна възраст, сякаш са полудяли. Искат само едно – ВСИЧКО ?!? И то не само, че го искат, ами го искат веднага. А недай си боже да не може да им се даде … тогава става страшно. Подтикнати от всякакви сериали, които пропагандират точно тези модели на женска меркантилност, жените тук са готови да се променят до неузнаваемост за отрицателен период от време. Несигурни в обществото, но целещи се и летящи към най-лъскавото и кичозно нещо, което могат да имат. И то само за да го имат. Четейки статията и наблюдавайки по-подробно жените, които срещам в Абсурднистан, оставам все по шокиран и постепенно започват да ме побиват тръпки …
Млади момичета и жени са готови да подарят себе си … та дори и душата си … само и само да са готини, да са в центъра на обществото, да получават всяко КАКВОТОИДАЕ, всяко „платинено биде със сифони от волфрам и молибден“ …
Явно тук те (жените) са някакво изкривено подобие на всичко онова, с което аз съм отраснал и което за мен е нормално. Тук няма чувства като обич, уважение, взаимна признателност, благодарност … Тук властва света на меркантилните мутреси, чиято цел е да имат всяко новоизлезнало КАКВОТОИДАЕ, като не е важно дали то ще им бъде купено от поредния мъж, който пък с него си купува присъствието й в леглото си. Чувства … това тук е не само непозната дума, ами дори е крайно анатемосано понятие, от което се страни по всевъзможен начин.
Не, не, не … това не мога вече да го приема … не мога, а и не искам да живея в такъв свят, в такава реалност. Не мога да пренебрегна чувствата си … не мога и да спра да търся обичта на човека до себе си … на уважението и взаимната ни признателност един към друг … благодарността, за всеки нов ден, че сме заедно и градим своята вселена … не мога … и не искам … искам си моята реалност …
Гоген и неговия свят все повече започват да ми липсват …
Лесно е да кажем ''обществото ни е такова'', но това общество не сме ли аз и ти, всички около нас?! Аз бих задала въпроса, ''Защо само красивите жени имат право на красиви изживявания''? Онези грозноватичките или пухкавите, дали не носят душа жадна за внимание, любов....дали не искат и те цветя, срещи, разходки хванати за ръце?! А онези прекрасните, излъсканите, дали оценяват такива жестове....? Странното е, че повечето мъже търсят жената до тях да е красива, с хубаво тяло...да им е приятно, когато вървят по улицата с нея, тя е някак част от имиджа им...Значи търсим излъскани момичета, но в същото време не искаме да харчим пари за да се поддържа този облик! Налагаме сами образа на дългокрака и страхотна руса мацка, а след това се чудим, защо малките момиченца искат да подражават! Всичко около тях е такова излъскано, като започнете с приказките с красиви принцеси и завършите с куклите ''Барби''. Разбира се че е естетически красиво, разбира се че е хубаво да спортуват и да поддържат телата си здрави и красиви, но някъде някой е забравил да обясни на тези момиченца, че празната обвивка колкото и да е хубава си е само една обвивка!!! Някой е забравил да обясни и на онези момченца растящи с мисълта, че трябва да са силни, да не плачат, да имат хубава кола, жена, много пари -образа на един мачо-...та някой трябва да обясни на тях пък, че тази красота ще е до време! Земната гравитация може да извърши много пакости върху едно женско тяло ( знам го от опит;) и в един момент тези момченца ще се окажат с една непозната до себе си, която даже не прилича на онова момиче.... И така сами си налагаме стереотипа на поведение, идеалния образ на красивите жени и платежоспособните мъже, а след това се чудим, защо така, накъде отива обществото ни...пак да ви напомня- това общество сме аз и вие! Да, знам, една птичка пролет не прави, но нека започнем първо ние да разбиваме този стереотип, общувайки повече с децата ни, опитвайки се да им предадем онази ценностна система от преди години...знам, че за много от нас е трудно да вдигнат глави от грижи и работа, но това са нашите деца и един ден те ще бъдат ''обществото'', та каквото сме посяли ние, това ще жънат те!