Избор
И сега накъде?
Не мога да се върна назад, дори и да искам.
А мога ли, да продължа и трябва ли?
Тук е задушно и то даже много. Пулсът ти се зачестява и адреналина бушува. Заслушваш се в сърцето си и чуваш всеки негов тласък. Усещаш го с всяка фибра в тялото си. Зачестява се и дишането ти. Всяка следваща глътка въздух е по-дълбока и продължителна, опитайки се да намали цялата тази еуфория, която те обзема. Не трябва да изпускаш контрола, не трябва да му позволяваш да те надвие и обгърне …
Но за съжаление вече е късно … губиш контрола над ситуацията … вече си под негово въздействие, вече си под негов контрол. А точно това се опитваше да избегнеш. Точно това не искаше да става … Ходенето по ръба е опасно занимание, дори и да умееш да запазваш самообладание, дори и да имаш перфектен самоконтрол, дори и да си мислиш, че ти можеш да се пребориш с това …
Всъщност точно последното винаги ти
изиграва лоша шега. Едно грешно вдишване, една грешна стъпка, един малък миг невнимание … и вече е късно. Усещаш се какво става чак когато си на дъното, дишайки учестено и не способен да помръднеш дори. Мрак! Това е което и край теб … мрак и далечни гласове на хората, които бяха до преди секунди около теб. Това е което получаваш в крайна сметка. А дали си заслужава? Естествено, че не!!! Но надали в момента си в състояние изобщо да го проумееш …
Това е което получаваш … тъмнина … безпомощност … и отчаяние … първия ти полет към твоето падение …
Дали то ще продължи, зависи само и единствено от теб! Наистина ли искаш това? Спри за миг и помисли, преди отново да посегнеш … следващия път изчакай … преброй до 1000 бавно и спокойно, след това се огледай наоколо. Хареса ли ти това, което виждаш? Сега си задай въпроса „Искаш ли да си изобщо част от това, което виждаш?“ …
Вземи правилният избор …
Стани и продължи напред, оставяйки всичко това зад себе си …
Please login to comment