Спокойствието, чист въздух с аромат на чемшири и прекрасната природа заобикалят Тетевенския манастир "Св. Илия". Къщите в града са разпиляни по поречието на р. Бели Вит, а около тях като вековни стражи се издигат върховете Острич, Петрахиля, Червен и Трескавец.
Храмове- rate_review Област Ловеч
- room Тетевен
- filter_hdr 470м. н.в.
- gps_fixed 42.92159 / 24.26642
Манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира дървен кръст обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени. Най-ранният документ в Манастира е от 1600 г. от йеромонах Василий (живял и работил там) съхраняван днес в Националния църковен историко-археологически музей в София. Косвени сведения за манастира получаваме и от някои книги, преписки и други документи от XVI и XVIIв. Тук са се съхранявали старопечатни книги от XVIII в. и икони от XVII в. и XVIII в. Преди Освобождението Тетевенския манастир е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. През 1801 г., когато кърджалиите изпепеляват гр. Тетевен до основи, манастирът оцелял по чудо. В обителта са намирали подслон активни дейци на националноосвободителното движение. Манастирът представлява комплекс от черква и жилищна сграда. Манастирската църква е с интересна архитектура. Стените на олтара са полукръгли (конхи), очертаващи трилистник. Черквата, с размери 16,60 х 8,65 м., е с изключително оригинална архитектура – еднокорабна, едноапсидна, петконхална, с два купола, разположени на високи барабани и покрита с тикли. Първоначално през ХІІІ-ХІV в. са изградени три от конхите (източната конха изпълнява ролята на апсида) и купол, а другите две конхи и вторият купол са добавени по-късно – през 1869 г. Черквата е без притвор и има един западен вход и един вход в югозападната конха. Между двете северни конхи е изградено достъпно само отвън помещение, приспособено за костница. Запазени са ценни икони и иконостас, изработен през ХІХ в. от тревненски резбари. Строителството е на два етапа. Първият триабсидна с един купол, която през 1869 г. е разрушена и достроена с две задни конхи и втори купол. Стенописите са сериозно повредени. Запазени са интересни икони. Най-старата икона от 1776 г. е на Св. Архангел Михаил (53х80см.). В долния десен ъгъл се чете: "попПав.1776 г.". Иконата е рисувана на дъска и е резбована. Съществува икона и на Св. Илия. От по-късно време е другата икона на Св. Архангел Михаил (53х72см.), която е рисувана от иконописеца Ненчо х.Найденов от Троян (20 септември 1861 г.). Тя е подарена от Георги Братанов. Иконата "Успение на Света Богородица" е дело на Самоковския зограф Иван Д. Доспевски (син на Станислав Доспевски) (1874 г). Иконите са вградени в Иконостаса, който е от две части, (по-стара и по-нова). Орнаментите са със сюжет от растителния свят, а авторите са от прочутата Тревненска резбарска школа. Неговата уникалност се състои във факта, че разваленият контракт по неговото последно изписване, дава възможност да се видят отделните етапи на стенописване - факт, който не може да се срещне не само в България, на Балканите, че дори и в Европа.
Манастирът “Св. Илия” се намира в южното подножие на Васильовска планина, част от средния Предбалкан, разположен е в североизточния край на гр.Тетевен.
От центъра на града, по леко стръмните улички, в посока североизток, за около 20 минути пеша се стига до манастира, който се намира в дола на връх Остреч. До манастира може да се стигне и с автомобил.
Тетевенският манастир „Свети Илия“ няма официално работно време. В случай, че е заключен можете да позвъните в Туристически информационен център Тетевен – тел. 0678/95056, туристически информационен център м."Боаза" – 0678/95065 или на мобилен 0889/381 381 (можете да звъните по всяко време). В манастира няма монаси, не се предлагат настаняване или храна. Храмовият празник на манастира е 20 юли.
Гложенски манастир
Етрополски манастир
Правешки манастир
Ботевградски манастир
Please login to comment