IYI

Съ Нами Бог!

С нами Бог,
разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
Услышите до последних земли: Яко с нами Бог.
Могущии, покаряйтеся: Яко с нами Бог.
Аще бо паки возможете, и паки побеждени будете: Яко с нами Бог.

И иже аще совет совещаваете, разорит Господь: Яко с нами Бог.
И слово, еже аще возглаголете, не пребудет в вас: Яко с нами Бог.
Страха же вашего не убоимся, ниже смутимся: Яко с нами Бог.
Господа же Бога нашего, Того освятим, и Той будет нам в страх: Яко с нами Бог.
И аще на Него надеяся буду, будет мне во освящение: Яко с нами Бог.
И уповая буду на Него и спасуся Им: Яко с нами Бог.
Се аз и дети, яже ми даде Бог: Яко с нами Бог.
Людие ходящии во тме видеша свет велий: Яко с нами Бог.
Живущии во стране и сени смертней, свет возсияет на вы; Яко с нами Бог.
Яко Отроча родися нам, Сын, и дадеся нам: Яко с нами Бог.
Егоже началство бысть на раме Его: Яко с нами Бог.
И мира Его несть предела: Яко с нами Бог.
И нарицается имя Его велика совета Ангел: Яко с нами Бог.
Чуден Советник: Яко с нами Бог.
Бог крепок, Властитель, началник мира: Яко с нами Бог.
Отец будущаго века: Яко с нами Бог.
С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
Слава Отцу и Сыну и Святому Духу.
С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся: Яко с нами Бог.
С нами Бог, разумейте, языцы, и покаряйтеся:
И ныне, и присно, и во веки веков. Аминь.
Яко с нами Бог.

Из чинопоследованието на Великото Повечерие

С нас е Бог,
разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!…
Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог!
И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!…

По време на османското робство кръстът бил изобразяван върху знамена, предвождащи различни български чети или въстаници. И докато в Средновековна България кръстът е схващан като универсален, общохристиянски символ, то по време на робството Христовият кръст става белег едновременно на религиозната и националната принадлежност на българите, знакът на тяхната идентичност, който ги отграничава от окръжаващия ги ислям. Те вярвали, че именно с Христовата вяра и чрез неговия всепобеждаващ кръст ще успеят да отвоюват свободата си от своите османски поробители. Както е известно, върху едната страна на знамето на Карловския революционен комитет Васил Левски нарежда да се постави бял кръст и надписът: „Бог с нами!“ („Бог е с нас!“). Апостолът на свободата, който имал духовно образование, много ясно съзнавал, че за да се увенчае с победа освободителното дело на българите, революционерите трябва да се уповават на всемогъществото на Бога и да вярват в Неговата подкрепа. В едно свое писмо Васил Левски пише: „Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!“

Православна традиция е доразвита във воинската символика и на Третото българско царство. Както е известно, първите бойни знамена на младата държава са по руски образец от двете им страни е изобразен червен кръст с изправен лъв в средата и надписа „С нами Бог“ („С нас е Бог!“).

Тази християнска символика се запазва върху бойните ни знамена чак до 1950 година. По този армейски образец думите „С нами Бог!“ са изписвани върху знамената на някои чети, участвали в Съединението (1885 г.) и на доброволчески дружини по време на Балканската война (1912-1913 г.).

Бродираните върху старите бойни знамена думи „Бог с нами!“ или „С нами Бог!“ са заимствани от старинните църковни текстове на т. нар. „Голямо повечерие“, което се отслужва по време на Великия пост: „С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!“ Това е тържествен призив-молитва, който изразява древното християнско вярване, че нищо на земята не може да бъде постигнато без Божията подкрепа. Както вярващите призовават божието присъствие и помощ, за да се очистят от греховете по време на Великия пост, така и православните воини влизали в бой с възгласа: „С нами Бог“.

Източник: Сп. „Български войн“ Брой 12 от 2004 година
.