ЛЪЖИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА …
Късен следобед е. Краят на работния ден леко се изплъзва под прикритието на спускащия се мрак на ноемврийската вечер. Слизам от 280 и се оглеждам … Студентски град … Щъкащи младежи навсякъде, животът ври и кипи. Оглеждам бързо наоколо и влизам в близкото заведение за едно бързо капучино, докато стане време за предстоящото ми интервю за работа. Пийвайки от ароматното кафе се заглеждам в мравуняка навън, връщайки се десетина години назад …
Хубав е студентския живот. Изпълнен с много емоции, знания и най-вече големи мечти и очаквания за времето след завършването. Времето, когато всичките ти мечти ще зависят само и единствено от теб самия … maybe … Помня и времето когато завърших … абсулвентския бал … Група младежи с новопридобити знания, готови да се хвърлят смело на пазара на труда, очаквайки шеметна кариера, бърз старт и успехи. Очаквайки да смачкат конкуренцията и да се изкачат на върха. Младежи, за които всичко бе възможно.
Помня и момента след това …
Разочарованието и сблъсъка с жестоката реалност. Много добре помня многото позиции, за които кандидатствах след завършването ми. Помня малкото от тях, на които ме извикаха на интервю, само за да ми кажат, че нямам опит за конкретната позиция. Неминуемото ми разочарование, което нямаше как да се скрие от лицето ми. В един момент виждаш, че или трябва да се приспособиш и да се адаптираш със света около теб, за да оцелееш, или просто пропадаш. В един момент професия и хоби сменят своето място, за да можеш да оцелееш. Така е и до днес.
С течение на времето смених дузина работни места, овладявайки доста нови неща и натрупвайки достатъчно богато на съдържание и опит CV. Опит, стаж и нужната самоувереност в самия мен и това което мога, за да се изправя спокойно и без страх срещу евентуални работодатели и да им покажа, че аз съм отличния кандидат за обявената длъжност.
Знам, че предстоящото ми интервю ще мине успешно. Това изобщо не ме притеснява. Но помня … Помня какво изпитвах, помня какви бяха мислите ми, притесненията ми към предстоящото ми първо интервю. Разбира се помня и момента, в които разбрах колко е порочна цялата система с кандидатстването за работа. Помня как разбрах защо не ме избираха в повечето случаи за кандидатстваната работа, предпочитайки хора с не повече знания от мен, с не повече опит, а просто с по богато и напудрено CV. Тогава осъзнах това, че всеки оформя CV-то си, допълвайки моменти и дейности, с които никога не се е занимавал, но които се явяваха крайпътни камъни за кандидатсваната позиция. С годините и аз овладях до съвършенство тази игра, благодарение на която натрупах не лош опит в различни области. Сега вече ми е лесно и дори във време на криза, аз мога да извадя скрития в ръката си коз. Едно перфектно CV за позицията, добро представяне на интервюто и поздравления за получената работа … Точно това предстоеше да се случи след няколко минути.
Погледнах отново към врящият мравуняк изпълващ улицата. Знаех много добре пътя, по които ще минат повечето от младежите отвън. Да оцелееш или да запазиш честността си – може би това би възкликнал съвременния Хамлет. А аз само бих добавил „Лъжи по време на криза“ …
Оцеляват само най-адаптивните …
Допих капучиното си и се запътих към поредния си успех … Към поредния си триумф … Но на каква цена?…
Please login to comment