В западните поли на Рила планина, точно на самия вход към долината на река Рилска и Рилския манастир се намира село Стоб – наследник на древния тракийски град Стоби, унищожен според преданията при наводнение. Но самото селище днес, въпреки древната си история не е толкова популярно колкото намиращия се в непосредствена близост до него природен феномен – Стобските пирамиди. Може би те отстъпват на Мелнишките по размери, но според мнозина ги превъзхождат по живописност и богатство на форми.
Образувания- rate_review Област Благоевград
- room Благоевград
- filter_hdr 541м. н.в
- gps_fixed 42.09237 / 23.11864
Природният феномен Стобски пирамиди се простира върху площ от 74 хектара на 600 до 750 м. надморска височина от двете страни на Рилска река в подножието на Западния дял на Рила. Дебелината на пирамидите е 30-40 м., средната им височина е 6-10 м., а на места достигат до 12 м. Някои от пирамидите са остри и игловидни, други са пирамидални или конусовидни и завършват с „каменна” шапка, достигаща размери 120/80 см, наподобявайки огромни гъби. Основите им са широки и много често са слети. Пирамидите, намиращи се на северния склон на рида, са по-добре изразени, защото са по-малко на брой. В южния склон има най-много пирамиди. Те са по-нагъсто и са с по-големи размери. Цветът им е жълт и кафяв. Пирамидите изглеждат най-добре на лунна светлина и при залез слънце. Конусовидните кули са се образували през вековете от ерозията и изветрянето. Изваяни са от дебел речно-ледников шлейф, който се състои от едрозърнести пясъци и глина. Този материал е донесен от ледниците, които са се топили по високите части на Рила. Образувани са преди около 1-2 милиона години. Заради разнородния си състав, тези природни забележителности се разрушават с времето, но вятъра, дъждовете и топлината продължават да ги обработват. Едни пирамиди изчезват, а други се появяват. Зараждането на новите пирамиди и загиването на старите става на няколко етапа, които се повтарят. По-слабоспоените утайки се разрушават, когато вали дъжд. Дъждовните капки се стичат по оголените скални късове. Глината и песъчинките се отмиват в слабоспоените утайки. Под скалните късове отмиването става по-бавно. Зараждането на пирамидите става от тяхната глава. След това, с течение на времето, те се променят от ерозията, различните температури и ветровете. Придобиват интересни и причудливи форми, които водят до разпадането им. Малко преди да се разклати каменната корона, пирамидата е в своя разцвет. Тя е достигнала най-голямата си възможна височина и върхът и е най-тънък. Често се наблюдава пирамида с двойно и дори тройно по-голям камък от нейната площ. Изглежда невероятно, че тази скала на пръв поглед едва се задържа върху пирамидата, а остава върху нея векове наред. Все пак идва момент, в който короната пада в пропастта и формата на пирамидата се изостря от ерозията. Тогава тя започва да става все по-малка, докато изчезне напълно. Има много древни хроники, които дават информация за град Стоби, неговите водопроводи, рудници, кули и крепостни стени. Той процъфтява през IX век, но през XII век е разрушен. По-късно е възстановен отново. Стоби е името на римско селище около Рилската река. Според преданията, градът е бил тракийски и е унищожен при наводнение.
Стобските пирамиди са разположени в местностите Кулски рид и Църквището в землището на с.Стоб. Село Стоб се намира се на 96 км. южно от София, като се пътува по международен път Е-79 (София – Атина) и само последните 7 са след отклонението за Рилски манастир. Селището е разположено на два километра от единствения път към Рилската обител.
Село Стоб се намира в община Кочериново, на 5 км от град Кочериново, на пътя за Рилския манастир. Лесно се стига до самите пирамиди. В селото има табелки указващи пътя към тях. Стигате до църквата "Св.Прокопий" и тъй наречения вход, който са направили там. Има информационна табела и малка постройка, в която ще ви дадат информация за пътя на горе. От църквата до самите пирамиди се върви по екопътека. Тя е от кален път, но на сухо време е много приятно да повървите около 40-50 минути до скалните образувания. До първата група на пирамидите има направен дървен перваз, който защитава туристите, но към втората група е нужно да сте по-внимателни. Особено на върха до вторите пирамиди, при които има много тясна пътека и е доста стръмно. Иначе гледката от върха е великолепна и си заслужава изкачването, а то е съпроводено с все нови и нови разкриващи се гледки от околността.
През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност. Живописните композиции носят различни имена дадени им от народните предания – Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др. Една от най-известните легенди е за групата пирамиди наречена Сватовете: "Някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Невестатат била забулена според обичая. Младите хора се женели без да се познават. Едва след венчавката младоженецът отбулвал булката. Вървели сватовете по пътя към село Колибите, пеели сватбарски песни и се чудели каква ли невяста водят със себе си. Когато минавали по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър ладовник, повдигнал тежкото червено було на невястата и открил лицето и. Ахнали сватовете пред хубостта на булката, а кумът от умиление понечил да я целуне. Ужасени какъв срам щял да стори кумът, всички се вкаменили и до днес стоят така със своята красота и величие."
Рилски манастир
Please login to comment