-Лека нощ съкровище.
-Нееее, разкажи ми приказка – започна да се глези тя.
-Каква приказка да ти разкажа?
-Разкажи ми истинска приказка. Такава която да се разказва за живота…
-Съкровище, тези приказки не са за „малките деца“. Но щом наистина искаш, то ще ти разкажа една такава приказка …
***
Имало едно време … или по-скоро …
Случвало ли ви се е някога да не знаете как да живеете … да се скитате не в един, а в няколко измислени светове. Няколко приказни свята, преплетени по такъв начин, че в един момент да не знаете кое от къде е и какво е реално и какво не …
На мен ми се случва в момента … на моменти е приказно, на моменти живееш в най-големите си кошмари, даже и в тези за които никога не си и предполагал. В един миг се чувстваш прекрасно, всичко около теб се нарежда, всичко се случва точно и на място и преобладава само и единствено в розово … и точно в следващата минута … минута ли казах? Не, в следващата секунда всичко около теб се завърта на 180 градуса и полита в отворилата се от небитието бездна …
Може би повечето от вас предполагат, че прекалявам и на моменти силно преувеличавам. Единственото което ще кажа на тези хора и което разбрах след случилото се, е че хората са разноцветни, различни и пъстри и не трябва да пречупваме всеки един от тях през скучния си и сив собствен профил … бъдете отворени към различното, приемете хората такива каквито са и самия вие ще станете по-цветен … по хубав … по-интересен …
Няма как да забравя моментите в които съм бил щастлив, чувствал съм се цял, чувствал съм се добре до любимия човек и съм виждал всичко това и в неговите очи. Няма по-прекрасно нещо от това сутрин да се събудиш до правилния човек и да му кажеш, а даже и покажеш, колко много го обичаш … и то няколко пъти :P :)
Няма по-хубав от момента, когато виждаш радостта, онази искрена и детска радост на същия любим човек, от малкото което си му дал. Онова малко цвете или камъче, което е по-голямо от всичките планини на света, или по красиво от всичките цветя, съществували някога. Онази малка усмивка, която е знак, че и той би отишъл на края на света и би преборил всички вятърни мелници само и само да запазите това, което имате … това, което ви свързва …
Моментите на споделена радост и щастие. Малките неща, които правят всекидневието и скучните делници да са специални. Онова кратко, но искрено и пълноценно съобщение, което те кара рано сутрин или вечер да настръхваш и обичаш … да обичаш без да се интересуваш от нищо и никого … това послание, което никога няма да изтриеш от телефона си и ще го препрочиташ по няколко пъти на ден … тези в които любимия човек ти липсва и няма как да бъде до теб …
Please login to comment