В подножието на Витоша, там където трамваите пробуждат през отворените прозорци жителите на улица "Граф Игнатиев", заключен между плачещите върби и докосван от полета на гълъбите, се издига един божествен храм. Храмът на изпълнените обещания "Св.Седмочисленици".
Храмове- rate_review София град
- room София
- filter_hdr 555м. н.в.
- gps_fixed 42.68993 / 23.32766
Църквата “Св. Седмочисленици" има стародавна история. До 1900 г. това е била “Коджа Дервиш Мехмед-пашовата джамия” или известна още като “Имарет джамия”. По-възрастните софиянци я знаят като “Черната джамия”. Известно е, че починът за построяването на Черната джамия принадлежи на великия везир на султан Сюлейман І Великолепни, а именно бошнакът Мехмед паша. Когато султанът минавал през София с войските си на път за Виена, се отбил при своя везир и при тази визита се установило, че градът макар да е седалище на румелийски бейлербегове и да е красив и уреден, няма достатъчно ориенталски вид, тъй като в него няма нито една голяма и хубава джамия. Везирът счел това обстоятелство за свой пропуск и решил да бъде построена голяма и просторна джамия, която да отговаря на името и значението, което заемал града в султанската империя. Това, което е безспорно и което дава данни за съграждането на джамията е една паметна плоча поставена над вътрешната врата на сградата. Сега тази плоча се намира в Археологическия музей в София в отдела за средновековна история и архитектура. Плочата е от бял мрамор с размери 62.5 см. висока, 74.2 см. широка и с дебелина 6.5 см. Изборът за осъществяване на строежа се паднал на прочутия султански архитект и строител Коджа Синан./1489-1587г./. Когато построил Черната джамия Синан бил едва 39 годишен. Към джамията имало медресе – духовно училище; имарет – място за приют на бедни и болни хора и безистен, където се предлагали за продажба различни стоки и с печалбата от тая дейност се издържал целия комплекс. Освен това в близост до джамията имало хан – керван сарай и баня. Когато руските войски влизат в София заварват джамията превърната в склад за муниции, а изоставените сгради към нея по-късно са превърнати в затвор. Тази мрачна картина дава повод на някои да сметат, че от тук идва названието “Черната джамия”, но това не отговаря на истината. Няма съмнение че това название се налага поради факта ,че минарето на джамията е било изградено от витошки гранит, който е черен на цвят. Това минаре е паднало през едно от земетресенията през XVIII в. Когато София била провъзгласена за столица на третото Българско царство, градът започнал бурно да се развива и да нараства. На мястото на изселилите се турци започнали да прииждат хора от цялата страна и в югоизточна посока се оформил цял нов квартал наричан Алигина махала. Така по естествен начин се почувствувала нуждата от църква, която да обслужва религиозните нужди на населението, което било изключително православно. Възникнал въпроса, на кое място да бъде построена църква в тази част на града. Оформило се мнението мястото да бъде в градинката пред Черната джамия, там където сега се намира училището “Граф Игнатиев”. Столичната община с решение от 9 април 1896 г. дала съгласие да бъде отпуснато това място за строеж на новата църква. Решението е утвърдено от Министерския съвет с указ, обнародван в “Държавен вестник” бр.109 от 1896 г. В същото време големият български държавник Петко Каравелов, лансира идеята вместо да се строи нова църква, самата Черна джамия да бъде преустроена на такава.Тази идея трудно си пробива път, но след доста перипетии в края на краищата се налага. Веднага възниква и въпросът на кого да бъде посветен новия храм? Има предложения патрони на църквата да бъдат св.Петка или светите братя Кирил и Методий или св.Иван Рилски.
Мнението на Петко Каравелов и в това отношение изиграва решаваща роля. В редица статии той прави предложението преустроената в православен храм Черна джамия да бъде посветена на Св.Седмочисленици. През 1897 г. Министерския съвет решава щото старата джамия наречена “Черната джамия”, да се преустрои в църква и тя да бъде посветена в памет на Светите Седмочисленици. /в.”Мир” бр.403, 25юни с.г./. Проектите за преустройството на джамията, изработени от руския архитект А.Померанцев предвиждали църквата да бъде с три престола – централен, южен и северен. Централният престол е осветен заедно с църквата на 27 юли 1903 г. от Софийският митрополит Партений и както казахме е посветен на Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и учениците им Климент и Наум, Охридски чудотворци, Сава, Горазд и Ангеларий. Южният престол е посветен на “Всички български светии” с решение на църковното настоятелство, протокол №2 от 8 март 1956 г., след като Св.Синод установява такъв празник в календара с протоколно решение №34 от 30 декември 1953 г. Същата година престола е осветен от Негово Светейшество Българския Патриарх Кирил, който е и Софийски митрополит. Северния престол е наречен на св.Иван Рилски чудотворец и не е осветен до сега поради редица обективни причини.Преустройството на джамията в църква е извършено върху цялостната постройка на джамията и по-точно около централния и корпус. Направена е само пристройка от притвора и камбанарията. Друга особеност е пробиването на югоизточната стена, за да се иззида олтарната абсида Освен това са отворени две странични врати с красиви колонади. При това положение църквата изцяло е построена върху площ от 720 кв.м. Централния голям купол има за основа един квадрат от стени и е с диаметър 18 м. и е на височина 22 м. Характерна особеност на храма е неговият оригинален иконостас. Той е зидан и е покрит с богата гипсова орнаментика и е така хармонично разположен в пространството, че дава алюзия за едно органично цяло. Красотата на иконостаса се оформя напълно от многото и различни по големина икони. Тези икони са рисувани от известни художници, поставили на времето си основите на Художествената академия под формата тогава на Рисувалното училище. По-голямата част от изображенията по кръстовете на темплото и по царските двери на трите престола са работени от художниците Никола Петров и Петър Морозов. Редицата на апостолите в горния край на иконостаса е изцяло дело на Стефан Иванов. На централно място в храма, пред иконостаса има два големи и богато инкрустирани свещника. В храма има и принадлежности от дърво с впечатляваща и богата дърворезба. През 30-те години на миналия век на камбанарията от западната страна е монтиран един от малко останалите в града ни стенен часовник, който работи и до сега. Храма е изписван в продължение на 70 години и окончателно работата е привършена през 1996 г., когато стенописите са осветени след света литургия от Негово Светейшество Българския Патриарх Максим в качеството Му на Софийски Митрополит. Трябва да се отбележи, че в църквата има съхранени мощи, на св. Климент и на св. Горазд /малки частици /, а също така малкият пръст от дясната ръка на св.в.м. Харалампий. Те са изложени за поклонение в художествено изработено в дърворезба ковчеже. Гробът на Петко Каравелов е пред олтарната стена на храма.
Църквата "Св. Седмочисленици" се намира в малък парк между улиците "Граф Игнатиев" и "Цар Иван Шишманв центъра на София.
Адрес: ул."Граф Игнатиев" № 25. Телефон за контакт: 02 / 987 8023.
Please login to comment