Храм-паметник "Св. Александър Невски" е най-величественият и монументален символ на град София. Той е най-големият действащ православен храм в България и втори по големина на Балканския полуостров. Интериорът му впечатлява с красив мрамор от Италия, Мароко и Бразилия, както и с множество икони и стенописи. Позлатените куполи са отличителната характеристика на храма и привличат погледа на всички. Дървените му врати са изработени от славонски дъб и са украсени с дърворезба.
Храмове- rate_review София град
- room София
- filter_hdr 558м. н.в.
- gps_fixed 42.69581 / 23.33273
Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е построена в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско иго през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Затова е храм-паметник. Посветен е на св. Александър Невски, покровител на руското войнство през Руско-турската война. Св. Александър Невски е роден през 1220 г. в гр. Новгород. Син е на великия новгородски княз Ярослав Всеволодович. През 1236 г. самият Александър става Новгородски княз. През 1240 г. на кръстоносен поход срещу Новгород тръгва многобройна шведска войска. Младият княз Александър разбива врага и постига бляскава и спасителна победа. Тази битка дава завинаги на княза прозвището Невски. По-късно на мястото на битката е съграден град Санкт Петербург. Александър Невски твърде млад се отказва от княжеската титла, слава и почести и приема монашество с името Алексий. През 1263 г. той умира. Мощите му се съхраняват в Александро-Невската лавра в Санкт Петербург, а през 1547 г. Александър Невски е причислен към лика на светиите. Паметта му се чества ежегодно на 30 август - пренасяне мощите на светеца и на 23 ноември - неговото успение. През 1998 г. Българската православна църква получава в дар от Руската православна църква частица от чудотворните мощи на св. Александър Невски, които днес са изложени за поклонение в храма. Основният камък на катедралата “Св. Александър Невски” е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г. Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният - на арх. А. Померанцев. Новият проект се различава от предходния не само мащабно, но и като архитектурна концепция. Померанцев претворява творчески идеите на византийското изкуство, без да го повтаря буквално. Вътрешното пространство е единно, но създава илюзията, че е разделено на четири етажа. Детайлите на фасадата и многобройните арки и фризове са украсени с каменна пластика като дантела. Те са проектирани с елементи от плетеници, старобългарски мотиви и пр. Изключение правят само дървените входни врати. Отвън се влиза през 11 врати, три от които са обединени в главния вход и водят към притвора.
Общата кубатура на сградата е ок. 86 000 куб. м, а застроената площ - 3170 кв. м. След дълъг подготвителен период истинското строителство започва едва в началото на XX в. Сградата се строи около 9 години и достига рекордната за времето си сума от 5 и половина милиона лева. Най-мащабната от последните строителни операции е позлатяването на част от куполите. Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата (02.08.1912 г.), когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. (след победата на българските воини при Одрин), а официалното освещаване на храма се прави едва през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни - 12, 13 и 14 септември. Тогава се поставя и началото на редовни богослужения, в които на празници участва и голям смесен хор. На 04.01.1953 г. Българската православна църква провъзгласява храма за Патриаршеска катедрала. Същата година Министерският съвет отпуска 30 млн. лв. за ремонт на сградата, засегната от бомбардировките през Втората световна война. Възстановителните работи продължават до 1956 г. Реставрирането на мозаичните икони със смалтов материал от Чехия завършва едва през 1994 г. Едновременно с ремонта и реставрацията са извършени модернизации в отоплителната и електрическата система, създава се и озвучителна уредба в храма. През 1964 г. криптата на храма, предназначена за пантеон на именити българи, се реконструира в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство, която се открива през 1965 г. В криптата се намира и основният камък на храма. По своя размер и украса, по своята архитектура и монументалност днес храм-паметникът “Св. Александър Невски” съперничи на най-известните паметници от този вид в целия свят. Гледан отвън, дължината на храма е 72 м., а ширината - 55 м. Височината му е 50,52 м., а покривният мостик - 28 м. Над главния сводест вход с три врати се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Общата им тежест е ок. 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 кг., езикът й - 374 кг., диаметърът й е 2,70 м., а височината - 2,80 м., втората е 6002 кг., а най-малката - 10 кг. При хубаво и топло време звънът на голямата камбана се чува на около 30 км. от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. Кирил и Методий, както и възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница.
На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. В храм “Св. Александър Невски” има над 400 образци на християнското изкуство. Изографисан е с фрески, изобразяващи Света Троица, сцени от Стария и Новия Завет, пророци, български и руски светци. Днес в храма има 82 кавалетни икони, от които 34 са на централния иконостас и по 17 на двата странични, 11 в преддверието и 3 кивотни. Площта покрита с фрески е много голяма - само сводът на централния кораб е 412 кв. м. Работата по тях е завършена до декември 1913 г. Така е приключена монументалната живопис в храма и са изписани общо 247 изображения на светци, апостоли, великомъченици и т. н. В горните части на храма е разкрита общата космогонична християнска идея за началото и края на света, а в по-долните пояси са представени сцени от Стария и Новия Завет и образи със символично значение. На 40 м. височина, в централния купол е изобразен Бог Саваот. Катедралата представлява кръстокуполна базилика с един централен купол, като ефектните външни куполи, покрити със злато, са дарени от Русия през 1960 г. Централният купол е висок 45 метра, а камбанената кула достига до 53 метра. Интериорът в катедралата представлява Италиански мрамор в различни цветове, Бразилски оникс и алабастър. От вътрешната страна на купола на “Св.Александър Невски” е изписана със златни букви молитвата “Отче наш”. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Храмът може да побере 5000 души. Забележителното в архитектурата на катедралата е централният купол, на който със златни букви е изобразена Господната молитва. През 1916 и 1920 името на катедралата се променя на Св. Кирил и Методий. Въпреки това, по-късно, тя връща старото си име – Св. Александър Невски.
Намира се в центъра на столицата, на едноименния площад, югоизточно от старинната църква “Св. София”. В близост до храма са разположени Народното събрание, Българската академия на науките, Синодалната палата, Паметникът на Незнайния войн, Националната галерия за чуждестранно изкуство и Софийският университет “Св. Климент Охридски”.
Храмът е даден на Българската православна църква (БПЦ) през 2014 г. от служебното правителство на Георги Близнашки, но собствеността върху него се оспорва от културно-историческо дружество "Будител", според което храмът е културна институция и връщането му на БПЦ би нарушило обществения интерес. Тричленен състав та Върховния административен съд /ВАС/ решава в последствие, че храм-паметникът "Св. Александър Невски" остава собственост на Българската православна църква /БПЦ/. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. Храм-паметник "Св. Александър Невски" е отворен за посетители всеки ден от 7:00 до 17:30 часа. Телефон за контакт: +3592 988 17 04. Храмът е част от Стоте национални туристически обекта. Адрес: София, пл. Александър Невски, Криптата е с работно време: 10:00–18:00 ч., без понеделник, телефон: 02 981 57 75.
Please login to comment