Веригата на Седемте Рилски езера е най-дългата, най-живописна и най-посещавана група езера в цялата Рила планина. Езерата се намират на различна височина и изглеждат като големи отпечатъци или стъпки, водещи нагоре по планината. Всяко от тях е наименовано съобразно формата си.
Езера- rate_review Област Кюстендил
- room Сапарева баня
- filter_hdr 2260м. н.в
- gps_fixed 42.20478 / 23.31523
Ледниковите езера са многобройни в България. Те са към 280 и са разположени във високопланинските зони на Рила и Пирин. Повечето се намират на височина от 2.200-2.400 м., като най-високо е разположено езерото Леденика в Рила – на височина от 2715 м. Езерата замръзват към октомври и ледът се разтопява през юни. Ледената покривка може да достигне до два метра дебелина. През лятото те черпят водата си от топящите се снежни преспи по склоновете и върховете на планината. Повечето от тях се оттичат в буйни потоци, които дават началото на големите български реки - Искър, Марица и Места. Всяко едно от езерата има собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо разположеното езеро е Сълзата. То е и най-плиткото след Рибното езеро. Намира се на 1370 м. север-северозапад от Вазов връх. Неговата надморска височина е 2535 м. Площта на водосборния му басейн е 0.18 кв.км. Площта на водната повърхност е 7 декара. Водният му обем е 15 хил.м3. Максималната дълбочина е 4.5 м. Езерото се смята за начало на река Джерман, приток на река Струма. В близкото минало езерото е носило името Баш гьол. Следва Окото – езерото е с дълбочина 37.9 м., площ от 68 декара и е разположено на 2440 м. надморска височина. Известно е още и с името Сърцето. Окото се оттича от североизточния си край към по-нискостоящото езеро Близнака. В близкото минало езерото е носило името Чанак гьол. Под него е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно наименование на това езеро с площ 85 декара и стръмни скалисти брегове. То е второто по дълбочина след Окото. Намира се на 2282 м. надморска височина. Площта на водосборния басейн е 0.54 кв.км. Площта на водната повърхност 85 декара. Водният обем е 1170 хил.м³. Максималната дълбочина в езерото е 28 м. В близкото минало езерото е носило името Кара гьол. Следващото езеро е Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. Езерото Близнака е най-голямото по площ от Седемте рилски езера. Намира се на 1940 м. на север от Вазов връх и на 2243 м. надморска височина. Площта на водосборния басейн е 2.10 кв.км. Площта на водната повърхност е 168,6 декара. Водният обем на езерото е 590 хил.м3, а максималната дълбочина е 27.5 м. По дълбочина то е на трето място след Окото и Бъбрека. В близкото минало езерото е носило името Чифте гьол. По-надолу по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро, с разположената на брега му хижа Седемте езера. Трилистника е едно от Седемте рилски езера. Разположено е на 2216 м. надморска височина. Има неправилна форма и ниски брегове. Площта му е 2.6 хектара , дълбоко е 6.5 м. В близкото минало езерото е носило името Средния гьол̀. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. В края на октомври повърхността на езерото Трилистника замръзва и се покрива с дебел слой лед, който може да достигне до 2 м. дебелина. Рибното езеро е разположено е на 2184 м. надморска височина и е най-плиткото езеро с дълбочина 2.5 м. и площ – 3.5 хектара. Край североизточния бряг на езерото е разположена хижа Седемте езера. Най-ниско разположеното езеро – на 2095 м.н.в. е Долното, дава началото на река Джерман. Площта му е 5.9 хектараа, а дълбочината 11 м. Има стръмен праг и от север е заприщено чрез моренен вал. В него се събира водата, която изтича от останалите езера. Долното езеро дава началото на река Джерман. Всички езера са свързани с тесни поточета. В някои от езерата живеят рибки – лещанка и пъстърва, но като цяло биоразнообразието е бедно заради студената планинска вода. Езерата се захранват от топенето на снега и от дъждове.
Циркусът на Седемте Рилски езера е най-големият в Рила. Той се намира на изток от връх Хайдута (наричан още Харамията), на юг от стръмните скални склонове на седловината Раздела и Отовишки връх и на запад от върха, който се намира точно над езерото Бъбрека. Циркусът се отваря на север и се отводнява от река Джерман, която е главен приток на река Струма. Цялата местност се намира в границите на Национален парк Рила.
До хижа Рилски езера може най-лесно да стигнете откъм курортно селище Паничище, преминавайки през Сапарева баня с личен автомобил или с обществен транспорт. До седалковия лифт, който води до хижата, има редовна маршрутна линия от ЖП и автогарата в Дупница. С кола до самата хижа естествено не можете да стигнете – първо горе е защитена територия и движението на МПС е забранено, а заради това няма и подходящ път. С автомобил може да стигнете единствено до лифта, а ако не ви се ходи пеша, оттам нагоре с него. Още на влизане в Сапарева баня табелки указват пътя към курортно селише Паничище, а на излизане от града по целия път има табели за лифта. В района на долната лифтена станция има платен паркинг. Чрез лифта до хижата стигате за по-малко от 20 минути, като преодолявате разстояние от над два километра и денивилация от шестстотин метра. През по-голямата част от пътуването ви с лифта ще сте сред вековна гора от борове и мури, а в горната му част ще се насладите на прекрасни гледки в Национален парк Рила, особено на изток към Мальовишкия дял на планината. Горната станция на лифта се намира на около сто метра от хижа Рилски езера. Традиционно туристите се изкачват до хижа Рилски езера пеш, откъм Паничище, като за това има три основни маршрута – директно от хижа Пионерска или през хижите Скакавица и Ловна. Най-традиционното и най-директно изкачване към хижата през лятото е по червената маркировка, която започва вдясно на стотина метра след разклона над хижа Пионерска към лифта. През гората тя се изкачва до местността Долно разтоварище, след което на разклон Кюмюрджийска пътека се отделя отново от черния път и по живописна пътека през гората излиза напряко към откритите части на Националния парк в близост до хижата. По целия маршрут следвайте червената маркировка и табелките за хижа Рилски езера. Този маршрут отнема на опитните туристи около час и половина, а на по-неопитните – около два часа. През зимата изкачването пеша до хижата отнема около два часа и половина до три часа, като при дълбок сняг не се минава по преките пътеки през гората, а се следва утъпката следа на снегоходните машини по широкия път. Друг обичан от планинарите маршрут за изкачване до хижа Рилски езера е през хижа Ловна. От хижа Пионерска се продължава по асфалтовия път край долната станция на седалковия лифт, като след него се следват табелите за хижа Ловна. От поляната при нея пътеката се изкачва стръмно през гората и излиза в местността Горно разтоварище на основния черен път към хижата, по който нагоре се стига до нея. За този маршрут трябва да си предвидите около два часа. Може би най-живописният пешеходен маршрут до хижа Рилски езера е през долината на хижа Скакавица. За целта на около километър преди хижа Пионерска се хваща по тясно асфалтово отклонение в дясно. По него с автомобил може да се стигне до местността Зелени преслап. Оттам нататък следвайки маркировката отначало по черен път през гората, а след това по пътека вдясно през гората се достига до хижа Скакавица за около час. Оттам пресичайки реката и след това по червената маркировка нагоре се излиза над горския пояс и за още около час се стига до хижа Рилски езера. Трябва да имате предвид, че през зимата директният път между хижа Скакавица и хижа Рилски езера не е подходящ, тъй като има сериозна лавинна опасност. При зимни условия от хижа Скакавица се следва синята маркировка към хижа Ловна, която пресича основният маршрут между хижа Пионерска и хижа Рилски езера в местността Долно разтоварище. С няколкочасов до еднодневен преход до хижа Рилски езера може да дойдете и откъм Говедарци (през хижа Вада), откъм хижа Мальовица, откъм хижа Иван Вазов и откъм Рилския манастир. Това обаче са по-сериозни преходи, които изискват значително по-добро познаване на планата, опит в преходите и подходяща екипировка. Ако не тръгвате с обучен планински водач, постарайте се да имате в групата човек, който вече е ходил по тези маршрути или поне ги разучете от пътеводители, карти и пр. От село Говедарци до хижа Вада може да стигнете с автомобил по асфалтов път, който обаче не е в никак добро състояние. От хижа Вада по маркирана пътека с табелки и маркировка за около три часа можете да се изкачите до Долното езеро (най-ниско разположеното от Седемте рилски езера), а оттам за около половин час и до хижа Рилски езера. От района на ЦПШ Мальовица вариантите за придвижване до хижа Рилски езера са два – надолу по маркировката до хижа Вада за около два часа и оттам по гореописания маршрут, или нагоре през хижа Мальовица, до билото зад едноименния връх и оттам по билото до района над циркуса на Седемте рилски езера, където пътеката от Мальовица се събира с пътеките от хижа Иван Вазов и откъм Рилския манастир. Този маршрут откъм Мальовица отнема около 7 часа. Поне толкова са необходими и при стръмното изкачване откъм Рилския манастир. Поне 3 часа трябва да си предвидите и идвайки откъм хижа Иван Вазов. Най-близките езера отстоят на около 40 минути пеша от хижа Рилски езера – до Бъбрека по пътеката нагоре край трасето на влека по Сухия рид, или до Рибното при старата хижа по пътеката на югоизток. За приятната ви разходка покрай живописните езера можете да тръгнете по едната пътека и да се завърнете по другата. Двете пътеки се събират при езерото Бъбрека, откъдето нагоре се изкачват до най-високото – Сълзата. Непосредствено до него е и възвишение, известно като Езерния връх, от което можете да се насладите на панорамна гледка във всички посоки към целия циркус. А ето и приблизителен разчет за времето около езерата: х. Рилcки езера – ез. Бъбрека разстояние 2.50 км, време на прехода: 1.15 ч.; eз.Бъбрека – ез. Окото разстояние 0.55 км, време на прехода: 30 мин.; eз.Окото – Езерен връх разстояние 0.60 км, време на прехода: 30 мин.; Езерен връх – х. 7-те езера, разстояние 300 км, време на прехода: 1.20 ч.; х. 7-те езера – х. Рилски езера разстояние 1.80 км, време на прехода: 40 мин. Общо разстояние 8.45 км, общо време: 4.15 ч.
Голямо събитие в района на Седемте езера е събирането на хората от Бялото братство – дъновистите, на 19 август. Тогава те честват своята Нова година. Отбелязват празника, като се събират близо до езерото Бъбрека и изпълняват своите ритуални танци, подредени в концентрични кръгове – паневритми. За дъновистите Рила е свещена планина, затова хиляди от тях се събират всяка година, за да посрещнат изгрева на слънцето точно там. Обектът е част от създаденото през 1966 г. движение 100 национални туристически обекта на България. Имайте предвид, че районът на Седемте рилски езера е защитена територия, в която е забранено паленето на огън, опъването на палатки, изхвърлянето на отпадъци и други дейности, които могат да нарушат екоравновесието. Забранено е също така и къпането в езерата или реките, чрез които се оттичат едно в друго. Нека заедно опазим езерата и района около тях чисти, за да могат да ги видят такива и следващите поколения. За повече информация се обръщайте към ДНП Рила на телефон 073 880 537. Лифта за хижа Рилски езера е с работно време: понеделник - неделя: 9:00 – 16:30, понеделник до обяд - техническа профилактика. Всеки последен понеделник на месеца – техническа профилактика целодневно. Телефонен номер за връзка с касата на лифта (в работно време): 0884 163 479. Седемте рилски езера са част от 100 национални туристически обекти, а печат може да си поставите в хижа Рилски езера.
Водопад Скакавица - 1.30 ч.
хижа Скакавица
хижа Седемте езера
хижа Рилски езера
Please login to comment