Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е известен като Ротондата. Стар архитектурен паметник достигнал до нас в цялата си прелест и величие. Един от първите християнски храмове в света, който за наше щастие е напълно запазен до покрив постройка в града датираща от времето на Римската империя.
Храмове- rate_review Софийска град
- room София
- filter_hdr 556м. н.в.
- gps_fixed 42.69679 / 23.32286
Според повечето специалисти Ротондата е преустроена в храм в началото на IV в., вероятно веднага след издаването на Сердикийския едикт на толерантността през април 311 г. или след потвърждението му с т. нар. Милански едикт през 313 г. Някои изследователи (като Б. Филов и В. Динчев) са убедени, че първоначално Ротондата е била част от една от сердикийските терми (бани, по-конкретно: калдарий). Построяването на тази баня се датира в началото на трети век, когато император Каракала (211-217) посещава града, а вероятно и остава известно време в него. Други учени, като М. Станчева, смятат, че сградата е имала общесвени, представителни функции – била е първо част от дворец на Константин Велики, а през III в. – на севастократор Калоян; не на последно място някои учени предполагат, че Ротондата е изградена в перида между 313 и 343 г. и от самото начало е била храм. Предвид изключителната роля на Сердикийската църква в този период, експерти като А. Керин поддържат тезата, че Ротондата е част от епископския дворец на сердикийския християнски духовен глава (към това време – Св. Протоген Сердикийски) и предполгат, че сградата е била седалище на Сердикийския събор през 342-343 г. По времето на император Юстиниан Велики (управлявал 527-565 г.) Ротондата е превърната в църква. Тогава е направено и първото зографисване. Счита се, че оттогава носи и името на св. великомъченик Георги, пострадал заради вярата си в Мала Азия през III век при император Диоклециан (управлявал 284-305 г.). През X в. славата на храма нараства благодарение на обстоятелството, че в него са положени мощите на Св. Йоан Рилски. През 1893 г. пак в „Св. Георги” временно са подслонени тленните останки на княз Александър Батемберг, който, макар приниден да напусне България, пожелал изрично да бъде погребан в гр.София. По време на османското владичество храмът, подобно на повечето църкви, е преустроен в джамия – т. нар. Гюл джамия, която според Евлия Челеби била една от големите забележителности на София. Християнските стенописи били заличени с бяла мазилка и на тяхно място били изрисувани растителни мотиви. След Освобождението (1878 г.) Ротондата запустяла, а след смъртта на княз Александър Батенберг (управлявал 1879 – 1886 г.) е превърната във временен мавзолей. През 1915 г. започва реставрирането й. Днес храмът е действащ и в него се извършват ежедневни служби на църковнославянски, а песнопенията се изпълняват на източноцърковно пеене, известно и като византийска музика. Самата Ротонда е изградена от червени печени тухли и представлява централно куполно помещение високо 13,70 м. с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Ротондата е открита едва през 1953 г. по време на разкопките при изграждането на сградата на Министерския съвет. Запазеният днес храм-музей е част от голям археологичен комплекс, на изток от който се намират разкопките на римско селище.
Ротондата се намира в самия център на днешна София, във вътрешния двор на Президентството и хотел "Шератон София" (бившия хотел "Балкан"). Адрес: Площад "Св.Неделя" № 5.
Посредством триизмерно лазерно сканиране е създаден 3D цифров модел на храма, който осигурява съхранение на пълната информация за сградата и стенописите в цифров формат и гарантира възстановяване до най-малък детайл в случай на погиване. Паралелно с това специализирани данни предоставят адекватна информация за текущото състоянието на храма и способстват за вземане на последващи решения, касаещи организация на консервационно-реставрационни дейности.
Please login to comment