Сгушен в зелената прегръдка на планината, Роженския манастир ще ви очарова със своята величествена осанка. Възхитителната гледка от манастира към околните върхове на Пирин, Беласица и Мелнишките пирамиди, прави посещението на Рожен истинско удоволствие.
Храмове- rate_review Област Благоевград
- room Мелник
- filter_hdr 585м. н.в.
- gps_fixed 41.53045 / 23.42656
Според летописи пазени в Атон, Гърция, манастирът е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – "Св. Рождество Богородично", впоследствие дава името на близкото с.Рожен. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207). За разрастването на манастира и за провежданата в него активна книжовна дейност през средновековието, свидетелстват три оцелели ръкописа от манастирската библиотека, които днес се съхраняват в Йерусалим. Това са книгите „Тълкованията на Йов“ от XIII в. и един ръкопис от XV в. с добавени няколко листа от XVI в. Те били занесени в църквата на Гроба Господен от Йерусалимския патриарх Доситей в 1674 г. Каква е била съдбата на Роженския манастир при завладяването на Мелник от османските завоеватели в края на XIV в. и през първия век на османското робство, това остава неизвестно. Най-ранното сведение от периода на османското владичество за манастира е писмо на Цариградския патриарх Йеремия I (1522-1546 г.), в което патриархът потвърждава правата на обителта върху две мелнишки църкви – „Св. Богородица Кехаритомени” и „Св. Архангел”. Трябва да се знае, че през този период Роженският манастир се намира в диоцеза на Цариградската патриарщия. Друго сведение за съществуването на манастира през тези тъмни времена, където за първи път е споменат със сегашното си наименование-„Богородица Розинотиса“ (Роженски), представлява един гръцки ръкопис - Октоих от 1551 г., преписан от тогавашния игумен на манастира йеромонах Козма. Ръкописът се намира в библиотеката на Великата лавра „Св.Атанасий” на Атон. Преблизително от същия период (края на XVI в..) са някои фрески от стенописната украса на манастирския храм. Вероятно тогава е била обновена и частично украсена сегашната черква и манастирската трапезария. В началото на XVII век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. Роженският манастир е бил включен в обширния данъчен регистър на Кюстендилски санджак от Османската империя от 1570/73 г. Неговият данък е отбелязън сред приходите на гр.Мелник. След силен пожар през втората половина на XVII век, в който изгаря част от манастирския комплекс и вероятно библиотеката, манастирът изпада в тежко положение. Това се случва след архиерейството на Мелнишкият митрополит Силвестър (1661-1667г.) Обителта е възстановена в началото на XVIII в. с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. През първата половина на XVIII век Роженският манастир бил вече укрепнал икономически и получил възможност да предприеме по-големи обновления. За това свидетелства основната реконструкция на манастирските сгради, започнала през 1715 г., както и запазеният възпоменателен надпис над входната врата на наоса в черквата от 1732 г., когато храмът бил отново изписан със стенописи. Последното е станало по времето на Цариградския патриарх Паисий, на Мелнишкия митрополит Антим (1716-1737 г.), на игумена на манастира Атанасий и на ктитора Дукас. Вероятно още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален - т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на Вселенския патриарх. Поради тази причина, по време на турското робство той попада под гръцко влияние. Под предлог, че Роженския манастир има финансови затруднения, през 1761 г. автономията му е отнета. Това се вижда в патриаршеския сигилий (грамота), в който се изтъква зависимостта на манастира от грузинския Иверски манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. Манастирът продължава да се разраства и през XIX в., строителството в него продължава, сдобива се i още земи в околностите. По същото време той играе роля на регионален духовен център за християнското население в цяла Пиринска Македония. Историята на Роженския мнастир е свързан и с борбите на българите от този край за национално освобождение и обединение.
В края на XIX и началото на XX век манастирът отново запада. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през XIX век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през XVII век. Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби. Днес Роженският манастир е мъжки, добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година.
Роженския манастир се намира на 7 км от гр.Мелник, на около 1 км източно от селцето Рожен и на около 20 км. от гр.Смолян. Може да го посетите по обиколен път с кола или по туристическа пътека. Разположен е сред югозападните склонове на Пирин планина, в близост до живописните Мелнишки пирамиди. Още докато сте на пътя, водещ към манастира, изпитвате усещане за нещо скрито, заради множеството криволичещи завои, някои остри, а на места дори обратни, които ви изкачват все нагоре и нагоре, докато не ви отведат до голяма зелена поляна, а в края на поляната виждате и манастира.
За да достигнете до Рожен с превоз, се минава през с. Кърналово – друг паметник на възрожденската архитектура. Лично аз препоръчвам един по-приятен маршрут, който се изминава пеша за около 1-1.30ч. Пътят минава през центъра на града и завива на ляво преди църквата "Св.Антоний". Насочвате се нагоре по Роженското дере. Открива се гледка на красиви местности, изпълнени с природни феномени и исторически обекти. Маршрутът постепенно набира височина, прекосява уникалните мелнишки пирамиди и пясъчници и навлиза в млади дъбови гори, които по-високо се сменят с букови и иглолистни. Коритото е пресечено от бетонни прагове, които укротяват стихийните наводнения на поройните свличания. Навлизате в света на причудливите мелнишки пирамиди — сиво-бели плиоценски пясъчници, примесени с глинесто-варовикови прослойки. Пътеката не е добре маркирана. Тя криволичи, като минава през самото корито или леко се отклонява ту от едната, ту от другата му страна. След около 20 мин. достигате разклон. Поемате в дясно, като следвате лекия наклон нагоре и след около 10 мин. достигате стръмно изкачване, което води на гребена на височината. В някои части на пътеката е запазен калдаръмът на стария винарски път, овързвал Банско с Мелник. От билото се открива красива панорама: на юг се откроява величествената Беласица, на югоизток къдри своята снага Славянка, на изток в низината се белее Роженският манастир, а на север издига мощни чукари Пирин (вижда се малка част от върховете Яловарника и Куклите). Далеч на изток, при хубаво време, се вижда телевизионната кула (като малка пръчица) на вр.Ореляк. След малко отклонение на пътеката вдясно (50—60 м) откривате природния феномен Каменната гъба, а стигнете ли до края на гребена (около 20 м), се открива страхотна пропаст с приказния свят на пирамидите. Там са подредени стройни й високи пясъчни пирамиди с каменни шапки по върховете сред пищната зеленина на храсти и широколистни дървета. Оттук пътеката продължава вляво и надолу и след 7—8 мин. пристигате в Роженския манастир.
Друга интересна забележителност в манастира е образа на Св. Христофор, изрисуван (апокрифно) с овнешка глава. В някои гръцки и сръбски църкви е изобразен и с кучешка глава. Според структурата манастирът прилича на средновековна крепост. Вход във вътрешния двор е арка с масивни дървени врати. В двора се отглежда грозде, по средата има църква, а на периметра има три яруса, жилище с галерии, килии на монаси и манастирска трапеза. Самите яруси и подът са от дърво и макар че са стари, са добре запазени. Близо до манастира се намира гробът на националния герой на България-Яне Сандански. Четата на Сандански смело се сражава срещу турските сили по време на Балканската война и играе важна роля в освобождението на България. Върху надгробната мраморна плоча са написани думите на Яне Сандански: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство." През 1912 г., след няколковековно гръцко управление, Роженският манастир влиза в диоцеза на Българската екзархия. Спорът за собствеността над тази обител се решава едва през 1921 г. от арбитражния съд в Хага, където правата се отстъпват на България. Манастирът е на територията на Неврокопската епархия, духовна околия Санданска. Храмовият празник на манастира е 8 септември, включен е в стоте национални туристически обекти в България под №4.
Мелнишки пирамиди
Кордопулова къща-гр.Мелник
Платото "Св.Никола"
Митрополитската църква
Църква "Св.Никола"
Доспат-Славовата крепост
Манастир "Св.Харалампий"-Свети архангели
Манастир „Св.Богородица Спилеотиса“ – „Света зона“
Манастир „Св.Богородица Пантенаса“
Църквата „Св.Антоний“
Please login to comment