Манастира "Св. Теодор Тирон" е разположен на красиво място в Правешката планинска част на Стара планина извивайки се в Етрополския Балкан. Малка и стара обител построена през второто Българско царство. Стоящ в сянката на Етрополския манастир, за съжаление е по-слабо посещаван и позабравен, а за мнозина е дори неизвестен.
Храмове- rate_review София Област
- room Етрополе
- filter_hdr 546м. н.в.
- gps_fixed 42.88376 / 23.94856
Според някои сведения, на мястото на сегашния манастир „св. Теодор Тирон” в древност е съществувало тракийско светилище. Не може да се определи кога точно то се е превърнало в християнска обител. Вероятно такава била основана едва при царуването на братята Асен и Петър (края на XII в.), каквато е историята и на повечето манастири в околността. Липсват запазени исторически сведения за манастира „Св. Теодор Тирон” в ранните векове на османското господство. Първите конкретни данни за манастира се отнасят до едно вероломно нападение през 1636 г., довело до разрушаването на светата обител от пълчищата на еничарина Чампала Оглу, изпратен да потурчи околността на Орхание (дн. Ботевград). Манастирът бил отново опустошен от кърджалии век по-късно, като монасите успели да намерят убежище в Етрополския манастир „Св. Троица”. След известно време те се върнали, за да възобновят своята обител. Първоначално живеели в землянки в подножието на днешния манастир, а по-нагоре съградили църква, останките от която не са запазени. За съществуването на манастира преди втората половина на XIX в. напомнят някои бележки върху пожълтелите страници на две богослужебни книги, датирани отпреди съграждането на сегашния храм. През 1866 г. манастирът бил възстановен с даренията на заможни жители от околността. Тогава бил построен и съборният храм. Майстор строител бил уста Кръстю Найденов (по-късно станал диарбекирски заточеник). Храмът представлява масивна еднокорабна, псевдобазилика от атонски тип с дебелина на зидовете ок. 1 м., с обемисти петстранни апсиди, с вградени релефи, барелефи по фасадата, каменни надписи с името на майстора и ктитори. Дължината му е 17 м., ширината 6,8 м., а височината – 7,5 м. Общата му площ е 130 кв.м. Той бил изграден изцяло от камък и тухлени пояси, като за строежа не е използвано нито едно дърво. Тухлите били произвеждани в манастирския двор, на стотина метра от горния му край. На метър и половина отвесно зидовете са красиво оформени и иззидани само от бигор, добит в местността „Варовитец” (до Етрополския манастир). Особен интерес и днес представлява западната фасада на храма. Над входа на църквата, върху каменен барелеф е изобразен каменен орел, сграбчил в ноктите си две симетрочно извиващи се змии. По-нагоре са изобразени други два двуглави орела. Левият, с отпуснати надолу криле, е изобразен с корона и кръст (символ на Константинполската патриаршия). Над него са издялани имената на Цветко Вълчев (пламенен революционер, станал председатател на местния таен революционен комитет, по-късно заточен и загинал в Диарбекир) и Стамо Вълчанов (верен негов съратник, яростен борец против ангарията и участник в четата на Филип Тотю). На десният барелеф двуглавият орел е с вдигнати криле и удивително причина на герба на Руската империя, вероятно заимстван от руска сребърна монета, намирала се в обръщение в Османската империя от 1827 до 1885 г. По-високо, в двата края от стената, симетрично излизат две змейови глави, едната от които се е очупила и личи само основата на камъка, а другата е силно ерозирала. Куполът и двата приолтарни прозореца на храма били изписани веднага след неговото съграждане. Иконостасът бил изработен през 1868-9 г. В периода от Освобождението до Втората световна война Правешкият манастир бил девически метох. Още с основаването си светата обител притежава свои имоти и получава дарения през цялото време на съществуването си, а местното население винаги се е отнасяло с голямо уважение. Ценни са иконите в т.ч. наскоро реставрираната храмова икона. Иконостасът и иконите са изцяло реставрирани през последните години. Културна ценност е и манастирската магерница от времето на съграждането на църквата, която сега е възстановена и обновена. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа със змейови глави, разположени над входа на храма.
Разположен на Етрополския дял правешкият манастир "Св. Теодор Тирон" се намира на 2-3 км от гр. Правец, на 15-на км от гр. Етрополе и 20 км от Етрополския манастир, 65 км от гр. София.
На около 2-3 км след гр.Правец по посока гр. Етрополе в дясно продължава асфалтиран път към манастира обозначен с табела. Пътя води директно до мястото, като препоръчвам да паркирате автомобила пред манастира и да се изкачите пеша.
Освен с небесното си покровителство над манастира Св. Теодор Тирон присъства в него и с тялото си. Малка частица от предната фаланга на един от пръстите на Св.Теодор Тирон е дарена на манастира от Светата Русенска Митрополия от дядо Неофит /по настоящем патриарх на БПЦ/ при много тържествена обстановка през 2007 г. Храмовият празник на манастира се чества в края на Великопостната седмица - събота. В манастира може да се нощува, но в отделна иградена хижа с обикновенни условия. Телефон за информация и уговаряне на нощувка: 0878 885 633. Над сградите има екопътека водеща към гр.Правец, като за 1.30-2.00 ч. при нормален ход стигате до града наслаждавайки се на природата в този район. По трасето на пътеката има всички удобства, за които може да си мечтае един турист – пейки и поточета с бистра вода. Манастирът е също част от Ловчанската света митрополия, Ботевградска духовна околия. Правешкият манастир е единствената православна българска обител, посветена на св. Теодор Тирон. Местните хора почитат светеца като пазител на града им, като ежегодно на два пъти там се организират събори: на храмовия празник – Тодоровден и на Света Троица. В тези дни от околните села и градове в светата обител идва множество народ.
Етрополски манастир "Св.Троица"
Природен парк Небесните пасбища
Please login to comment