Обширното Попово езеро напомня на малко море сред внушителни върхове. С бистрите си води и колоритен бряг, ту нисък, ту стръмен, покрит с дъхави поляни, клекови гъсталаци и невероятни скални фигури, то привлича стотици почитатели на природата от цял свят.
Езера- rate_review Област Благоевград
- room Добринище
- filter_hdr 2234м. н.в
- gps_fixed 41.70775 / 23.50799
Със своята площ от 120 дка, дължина 480 м. и дълбочина 29,5 м., Поповото езеро е второто по големина планинско езеро на Балканския полуостров след Смрадливото в Рила. Надморската височина, на която се намира, е 2270 м., поради което растителността е бедна – наоколо е покрито предимно с трева и клекове, някои от които са столетници. В кристално чистите води на езерото се оглеждат ограждащите го пет върха: Момин двор, Кралев двор, Дженгал, Джано и Сиврия. Оттук минават множество туристически маршрути, водещи към вр. Вихрен и околните езера – Кременските и Самодивските. Поповото езеро е разположено в западната част на Национален парк „Пирин”, в най-големия пирински циркус – Поповоезерния. Част е от езерната група „Попови езера”, състояща се от 16 езера, които дават началото на река Ретиже (десен приток на река Места). Поповото езеро е най-голямото и най-дълбокото в Пирин и се нарежда на четвърто място по големина в България – след рилските езера Смрадливото, Горното Рибно и Близнака. По дълбочина е на второ място – след езерото „Окото” в Рила (37 м). Над езерото се извисяват двухилядниците Джангал, Сиврия, Кралев двор, Джано и Момини двори. Поповото езеро се захранва от два потока, вливащи се в южната му част, но основно се пълни от снеготопенето през пролетните месеци от годината. Оттокът му захранва по-ниско разположените Рибни езера. В старите туристически карти се среща с името Папазгьол (на турски език – Попово езеро). Езерото носи това име до 1942 г. За произхода му има различни теории. Една от най-популярните е, че то е свързано с острова, намиращ се в езерото, който има формата на попска килимявка. Целият остров е покрит с вековен клек, който е разпространен и по поляните около езерото. От Поповото езеро се разкриват пленителни гледки към заобикалящите го върхове. Летният преход от хижата е със средна степен на трудност, но през зимата е необходима допълнителна подготовка поради високата лавинна опасност в района. Добрата екипировка е задължителна.
Попово езеро се намира в Национален парк „Пирин”, 4 км югозападно от хижа Безбог.
Маршрутът започва от гр.Добринище (на около 8 км от гр.Банско). Поемате по маршрута за хижа Гоце Делчев като в Добринище има табелки за пътя до хижа Гоце Делчев, следвайте ги и скоро ще излезете от града, карайки по двупосочен път нагоре в планината. Пътят е лек, без сериозни завои. Стигайки до хижа Гоце Делчев трябва да отидете до седалковия лифт. Той ще ви отведе до хижа Безбог. Пътуването е около 35-40 минути, в зависимост от атмосферните условия. Имайте предвид, че лифтът е открит, така че бъдете добре облечени, особено зимата. Лифтът работи от 09:00 ч. до 16:00 ч. За тези които предпочитат да пътуват без автомобил от гр.Добринище (последната гара на теснолинейния железен път от гара Септември) всяка сутрин има автобус който пътува за хижа Гоце Делчев. Ако предпочитате пеш - 11 км. по асфалтово шосе или 2,30 ч. по маркирана пътека. До хижа Безбог може да се изкачите пеша по пътека през гората под лифта-2,30ч. Стигайки хижа Безбог тръгвате на горе по пътечка, която изглежда само стръмна. По нея се стига за около половин час до безбожкия предел. Може да се насладите на Безбожкото езеро, гранитните пирамиди Орловец, Безименния и Самодивски връх (Дженгал). След това първо изкачване се продължава по широка пътека, която плавно слиза в долината в южна посока. На час ходене от лифта се излиза на важен разклон - напред продължава пътеката за Поповото езеро и хижа Пирин, а на дясно е пътят за хижа Демяница. Отиването до езерото и връщането до разклона отнема около 40 минути. Гледката там е невероятна, а обръщайки се назад, на север, се вижда връх Безбог и при повече късмет - Рила. Продължителност на маршрута от хижата до езеро е около 1,30 ч.
Легендата за Поповото езеро: До 1942 г. езерото носи името Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на турски език. С името на езерото са свързани поне две легенди. Според по-популярната то се нарича така, защото в него се хвърлил един поп от мъка по озлочестената му от турците дъщеря Калина. Когато попът потънал, килимявката му изплувала и се образувало островчето в средата на езерото, носещо същото име. Според другата легенда след покръстването на българите през 9 век един поп се качил в Пирин, за да изгони царстващия там славянски езически бог Перун. Намерил го, но Перун така се разлютил от неговата дързост, че го хвърлил в езерото да се удави. И отново килимявката изплувала на повърхността и се превърнала в островче. Интересен факт е, че в Поповото езеро няма нито риба, нито змия, нито каквото и да е друго животно. Човекът и тук е опитал да даде своя принос, но безуспешно – всички пренасяни риби умирали. Поповото езеро (2234 м н.в.) е безспорен първенец сред пиринските езера - най-голямо по площ (12,4 ха), най-дълбоко (29,5 м в югозападната му част) и най-широко (336 м) в Пирин. Събира вода от обилните валежи, от топенето на снежните преспи, които се задържат до късно лято в подножията на обграждащите го върхове, и от два буйни потока, които с добре оформени делти се вливат в южната му част. Водният му обем се изчислява на 1 270 000 куб. м.
Връх Сиврия
Връх Джангал
Момин двор
Самодивски езера
Връх Джано
Връх Кралев двор
Аргирово езеро
Кременските езера
Please login to comment