Някои наричат Магурата осмото чудо на света. Други твърдят, че влизайки в нея човек попада в “долната земя” от приказките. И действително, който влезе в пещерата усеща как времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години. Магурата е сред големите български пещерни забележителности, фигурира под номер 26 в списъка на най-дългите пещери в България.
Пещери- rate_review Област Видин
- room с.Рабиша
- filter_hdr 394м. н.в
- gps_fixed 43.72769 / 22.58277
Пещера Магурата е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м. н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Основата на моноклиналата е изградена от триаски червен пъстър пясъчник, над който лежат юрски и кредни карбонатни скали. Магура е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Съставена е от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м., ширина повече от 50 м. и височина над 20 м. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 м. Сталактити, сталагмити и сталактони разкриват пред посетителя чудна подземна приказка. Средната годишна температура на пещерата е около 12 градуса. Влажността на въздуха се движи в диапазона от 55 % до 80%. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в галерийки по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно. От типичните пещерни животни – троглобионтите (организми, които са слепи или полуслепи, със закърнели крила и с обезцветено тяло), в пещера Магура са установени два вида – мокрица и снежнобяла диплура. Постоянен и интересен обитател на пещерата е коленболата – насекомо, подскачащо като бълха с големина до 2 мм. Срещат се още различни видове стоножки, земни червеи, малки бръмбарчета, паяци. В България се срещат 29 от общо 30 вида прилепи установени за Европа. В пещера Магура се срещат четири вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, голям нощник и пещерен дългокрил. Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването и от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 г. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В последвалите епохи - неолит и енеолит Магурата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни. Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха /3200-2100 г. пр.Хр./. В него са локализирани жилище, пещи и огнища. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити. Керамичният материал е представен от паници, гърнета,тънкостенни чашки с високи дръжки, кани, прешлени за вретено, изработени на ръка. Съдовете са добре загладени с тъмна, черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, с дълбоки врязани и S-овидни линии, ямички, нанесени с нокът или тънко острие. Намерен е и глинен аскос – един изключително рядко срещан за този период съд. Напуснал Пещерата, през римската епоха, късната античност и средновековието, човекът заселва предвходното пространство, близките склонове и изгражда защитни съоръжения по протежение на Могилния връх. Галерията с рисунките отстои на 375 м. от естествения вход на пещерата. Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници (отепипалеолита до ранножелязната епоха - 8000-600 г. пр.Хр.). Сюжета на изображенията включва ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В “Светилището” е представен единствения цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит. Входът на пещерата е от южната страна, а изходът – от северозападната. В пещерата има множество сталактити, сталакмити, сталактони, синтрови езерца. Някои от образуванията впечатляват с размерите си – Големият сталактон е висок 20 м. и има диаметър 4 м. в основата си. Падналият бор е най-големия сталагмит, открит в изследваните български пещери с дължина 11 м. и диаметър в основата 6 м.
Пещерата Магура се намира на 1,5 км от село Рабиша, на 17 км. от Белоградчик, на 35 км. от Видин и на ок. 180 км. от гр.София.
До нея се стига по асфалтиран път. От гр.Белоградчик поемате към село Рабиша, пътя е указан с табели и няма как да го сбъркате. Същото важи и ако пътувате от гр.Видин в Димово при жп прелеза ще видите табела и следва да завиете в дясно.
Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност. В едно от разклоненията на пещерата се произвежда пенливо вино, поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания. В пещерата може да се наблюдава изключително редкия процес на образуване на пещерно мляко. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. Работно време: лято: 9:00-16:00 - влиза последната група; зима: 9:00 - 15:00 - влиза последната група. Цени: учащи и пенсионери: 2.00 лв., възрастни: 4.00 лв., семеен билет: 8.00 лв. Препоръчвам да уточните посещението на номер : 0894 48 19 58 - отговорник, 0878 61 96 27 - касиер, 0894 48 19 64 - касиер. През 1960 г. пещерното богатство е обявено за природна забележителност и паметник на културата, а на следващата година е благоустроена и пригодена за туристически обиколки. Пещера Магурата е част от 100 национални туристически обекта. Пещерата е с охраняван достъп!
Рабишко езеро
Белоградчишки скали
Белоградчишка крепост "Калето"
Please login to comment