В забързаното ни ежедневие рядко спираме, за да обърнем внимание на красотата на нещата, които ни заобикалят. Вероятно хиляди са хората, които преминават покрай тях ежедневно, но притиснати от времето, така и не отделят дори секунда, за да се възхитят на тяхната величественост. Въпреки че районът е натоварен и шумен, много посетители на столицата го предпочитат за престой, тъй като това дава възможност за бързо излизане от града и лесен достъп до центъра и забележителностите на града.
Мостове- rate_review София град
- room София
- filter_hdr 540м. н.в
- gps_fixed 42.70511 / 23.32376
На мястото на днешния Лъвов мост по време на Османското владичество се е намирал каменен мост, построен от турския търговец Халил Сали Ефенди. Софиянци го наричали Шарен мост, защото бил боядисан в духа на източната традиция на жълти и червени ивици. Известен бил още и под името Банишор, подобно на близката махала. А на двата му бряга на реката се простирали малки площадчета, на които се организирали събори на Великден и Томина неделя. Тези площади помнят не едно и две убийства през турско време. Тук през 1876 г. са обесени копривщенците Стойчо Рашков и Тодор Малеев, участници в Априлското въстание на които е било възложено да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми. Година по-късно – на 15 ноември 1877 г., на същото място е обесен Георги Стоицев. Той е най-младият от четиримата книжари Стоян Табаков, Никола Крушкин-Чолака и Киро Геошев – участници в бунта на книжарите. Непосредствено след Освобождението по идея на Христо Г. Данов и други интелектуалци,се построява днешният Лъвов мост, чиито четири лъва символизират точно героизма на книжарите. Разходите възлизат на колосалната за времето сума от 260 000 лв., а за построяването се наема чешката търговска компания „Братя Прошек”. Проектът е дело на единия от братята – Вацлав Прошек, а изпълнението – на Тодор Велян и инж. Конт. Мостът е дълъг 26 и широк 18,1 м. Масивният каменен своден мост е построен през периода 1889-1890 г. и има два отвора по 10 м. и канделабри над средните отвори. А четирите лъва, по два от двата края на парапетите, са поставени през 1891 г. Бронзовите фигури са поръчани лично от Вацлав Прошек на Рудолф Вагнер и неговата фирма „Вагнер Биро” – австрийска компания със седалище във Виена. В първите години след Освобождението столичният булевард „Мария-Луиза” се явява като продължение на основните пътища, по които се влиза в града по това време. Към края на XIX в. новопостроеният Лъвов мост изпълнява ролята на символична тържествена порта на столицата. Тук се извършва традиционното посрещане на пристигащите в София чуждестранни високопоставени гости. За целта са били изграждани „триумфални” арки, които съставлявали важна част от празничната обстановка, но и парадна показност, създавана при тези тържествени случаи. Арките се изработвали най-често от дърво и други материали и се украсявали с флаговете и гербовете на България и съответната страна, от която идва гостът. Приветствени надписи на двата езика и гирлянди от цветя допълвали украсата.
Лъвов мост се превръща в най-често използваното място за посрещане на чуждестранни гости, особено след построяването на международната жп линия – Виена – София – Цариград и Централната софийска гара през 1888 г. Тук гостите обикновено са приветствани от представителна делегация, начело със столичния кмет. В нея често влизали и министри, висши военни, дипломати и др. По булеварда се строявал шпалир от военни части, учещи, представители на съсловните и занаятчийски организации, както и обикновени граждани. Тук тържествено е приветстван цар Фердинанд при завръщането му от Велико Търново след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. За последен път триумфална арка на Лъвови мост е издигната през 1945 г., когато е организирано тържественото посрещане на бойците от Първа българска армия, участвали в последната фаза на Втората световна война.
Лъвов мост е изграден над река Владая в София. Намира се в централната част на града, на кръстовището на бул. "Мария-Луиза" и бул."Сливница" (недалеч от жп гара София).
Успешно приключи първият етап от спасителното археологическо проучване, свързано с ремонтните дейности по северната линия на бул. Сливница по инвестиционен проект „Транспортен възел „Лъвов мост“, което се провежда от екип археолози на „Музея за история на София“ с научен ръководител д-р Александър Станев. По време на проучването е направено значимо научно откритие – намерен е северният устой на римския мост, пресичал р. Владайска през античността. Структурата му е с правоъгълна форма, с фронт на юг и запазена над 1,50 м надземна част. Особен интерес предизвикват различните строителни техники, използвани в градежа. Така например лицето от юг е оформено от прецизно изработени (рустицирани) варовикови блокове, скрепени с оловни пластини (тип „лястовича опашка“). При югоизточния ъгъл е установено началото на засводяването на арката на моста, а от източната страна е регистрирано прилежащо водоизливно съоръжение. Още по-впечатляваща е субструкцията (подземната част) на устоя, в която са разкрити добре запазени дървени дъски от кофраж и две нива дървени скари (горна и долна), използвани за нивелация. По време на спасителното проучване е установено още, че мостът е част от по-голямо инженерно съоръжение, което включва няколко подземни зида (бентове), предпазващи устоите от течението на реката и последващото свличане на брега. Регистрирани са общо три успоредни зида с посока север-юг, като двата крайни градежа са с контрафорси, ориентирани срещу течението на реката, както и един представителен зид с посока изток-запад, изграден в техника opus mixtum (смесена зидария от каменни и тухлени редове). Особен интерес предизвиква част от градежа на последно споменатия, който съдържа множество обработени камъни и архитектурни детайли, преизползвани като сполии, в това число и посветителен надпис от II в. Въпреки пораженията, нанесени от съвременното строителство и започнали още с изграждането на канала на р. Владайска, археологическият екип успя да регистрира над 550 движими културни ценности - римски и османски бронзови и сребърни монети, елементи на костюма, украшения и антични архитектурни детайли. След временно прекъсване предстои да започне вторият етап от спасителното проучване по южната линия на бул. Сливница, когато научният екип е в очакване на нови вълнуващи открития.
Please login to comment