Късноантична Крепост на нос „Св. Атанас“ – Бяла

България е страна, богата на древни старини. В последните години те все по-често биват изравяни изпод земята – за щастие не от иманяри, а от археолозите, които камък по камък и фрагмент по фрагмент упорито разкриват останките от стари крепости, постройки, църкви и дори цели градове. Безспорно едно от най-красивите и притегателни места на нашето Черноморие е нос "Св.Атанас", местоположението му е такова, че пред очите ви се ширва красива панорама към морето и брега отляво и отдясно. Открит и реставрират за периода 2009-2013г. крепостта на нос "Св.Атанас" официално отваря врати за своите посетители през май 2014 г.

Карта

  • Крепости
  • rate_review Област Варна
  • room Бяла
  • filter_hdr 6м. н.в
  • gps_fixed 42.85479 / 27.90245

История

Крепостта на носа е късноантична (ранновизантийска) и е част от голямата военно-отбранителна система изградена при византийските императори Анастасий и Юстиниян І. Обхващала е площ от около 38-40 декара. Укрепителната линия се е състояла от крепостна стена и ров пред нея. За сега е локализирана една голяма кула - основите ѝ са с диаметър над 14-15 м. Недалеч от крепостната стена е имало казармени помещения, едно от които е частично проучено. От разкопките е установено, че преди изграждането на крепостта на носа е съществувало римско селище. Най-интересният обект на нос "Св.Атанас" е раннохристиянска базилика, датирана от V в. Изхождайки от пищността на украсата на храма, съвсем правдоподобно е да се приеме, че той е бил епископска резиденция. Макар само част от нея да е възстановена – няколко колони, част от олтара и олтарната маса - можете да придобиете представа как е изглеждало мястото в древността. Освен базиликата, са открити още религиозни сгради: жилище на епископа, две кръщелни, както и свещен кладенец и сграда за съхранение на дарове. Крепостта, заедно със селището към нея и базиликата са били разрушени в началото на VII в., по време на аваро-славянските нашествия. След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът на днешния град влиза в неговите граници. От това време се отнася земленият отбранителен вал, който е преграждал брега между реките Двойница и Панаир дере (между Обзор и Бяла). За съжаление, това интересно съоръжение към днешен ден е доста разрушено. В насипа на този вал е открит и известният камък с врязани рунически букви-знаци, които се свързват с прабългарската митология. При разкопките на крепостта са открити много от важните за един град сгради – централна улица с магазини, ателиета и питейни заведения, три древни винарни, обществена баня, пещи за производство на керамични съдове, църковен комплекс, жилищни сгради. Фактът, че в града са открити три винарни, означава, че местните хора са се занимавали основно с отглеждане на лозя и производство на вино (освен с корабоплаване и търговия с пристигащите тук кораби). Най-добре е запазена една от винарните, в която може да се види макет на античен дървен уред за мачкане на грозде. Добре запазена е и градската баня, която в античността освен за къпане е служила и за лечение, размяна на клюки, решаване на спорове, сключване на сделки и дребна амбулантна търговия. 

 

Местонахождение

Бяла е град в Североизточна България, намира се във Варненска област и е административен център на Община Бяла. Отстои на 52 км. южно от областния център Варна, на 6 км. северно от най-близкия град - Обзор, на 48 км. североизточно от Несебър и на 80 км. североизточно от Бургас. През града минава международният път Е87.

 

Изходни пунктове

Крепостта се намира на нос "Св. Атанас", на 2.76 км. югозападно по права линия от центъра на гр. Бяла. Навлизайки в гр.Бяла ще видите нови указателни табели насочващи към крепостта, така че няма начин да се сбърка. 

 

За крепостта

Билетите за вход са по 5 лв. за възрастни и по 2 лв. за учащи, а времето, по което крепостта е отворена за посещение е от 10:00 до 20:00 ч.

 

Други забележителности наблизо

Плаж Кара дере - 4,5 км.

 

Please login to comment

No Comment Yet

Got something to say? Feel free, we'd love to hear your thoughts.

Leave a Comment