Несебър – бяла земна твърд в прегръдката на синьото море, древни зидарии – камък и тухла – в прегръдката на руините на антична крепост, онези прекрасни възрожденски черноморски къщи с дървени облицовки, пропити с морска сол, в прегръдката на бръшлян и лози… Това е полуостров Несебър, това е той – Старият град.
Крепости- rate_review Област Бургас
- room Несебър
- filter_hdr 7м. н.в
- gps_fixed 42.65907 / 27.73577
Градът – крепост Несебър/Месемврия е един от най-древните градове в Европа. Основан е върху скалист остров, дълъг 850 м. и широк 300 м., заема площ 25 ха и е свързан със сушата с тесен насип – път, дълъг 400 м. През многовековното съществуване на града многократно се изграждат крепостни стени и съоръжения, които правят полуострова недостъпен. Първите засвидетелствани заселници на полуострова – траките, пристъпват към укрепване на селището си към VІІІ в. пр.Хр. На северозападния бряг е разкрита крепостна стена от това време заедно с портата. Градена е от ломени камъни и кал и е запазена на височина около 2 м. При колонизацията в края на VІ в. пр.Хр. гръцките заселници не изграждат веднага нова укрепителна система. Към това те пристъпват едва в края на V и началото на ІV в.пр.Хр., като някои части от крепостните стени се изграждат и през ІІІ в.пр.Хр. Градежът е от големи каменни блокове с обработени лица и подравнени в редове, без спойка. Вътрешността на крепостните стени е пълна с ломени камъни и пръст. Проучено е трасето на гръцката крепостна стена в западната част на града – на някои места тя се застъпва с по-късната византийската крепостна стена. При завладяването на Месамбрия от римляните крепостните съоръжения остават почти непострадали и се използват през следващите векове. След разпадането на Римската империя управниците на Византия предприемат активна строителна дейност и в средата на V в. в Месемврия се издигат нови крепостни стени, градени в “опус микстум” – редуване на пояси от камъни и тухли. Най-добре е съхранена крепостната стена около градската порта. Тук тя е с лице от големи каменни блокове, обработени в правоъгълна форма. Портата е фланкирана от две правоъгълни кули, а встрани от тях симетрично са изградени полукръгли и кръгли кули. Две врати – спускаща се и двукрила - затварят плътно входа на града. По време на ранновизантийската епоха е издигната крепостна стена и на югозападния бряг, запазена и до днес. Ранновизантийската укрепителна система се използва през цялото средновековие. На няколко пъти при нападения е сериозно повреждана, но бързо след това е възстановявана. Първата реконструкция датира от края на VІ и началото на VІІ в. след нападението на аварите. При превземането на Месемврия (812 г.) войските на хан Крум разрушават крепостната стена, която в края на ІХ в. е възстановена със строеж от тухли. В средата на ХІ в. укрепителните съоръжения отново се ремонтират. При царуването на Иван Александър стените за последен път се реконструират. След падането на Несебър под турска власт (1453 г.) укрепителната система губи предишното си значение и оставена без грижи, постепенно се разрушава. След като Римската империя мести столицата си в Константинопол, а християнската религия става официална, в Месемврия започват да се строят много християнски храмове. От периода ХІ - ХІІІ в. е църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия. По план църквата представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли. Изографисана е през 1599 г., в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ в. Църквата не е действаща и е превърната в музеен обект. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Намира се в близост до амфитеатъра на Несебър. В близост до нея се намира недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от ХІV в. Храмът е пострадал сериозно от земетресение през 1913 г., а днес е обект със свободен достъп. През 1964 г. получава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. В центъра на Стария Несебър се намира един от най-добре запазените храмове от Средновековието - църквата „Христос Пантократор”. Храмът е строен през ХІІІ - ХІV в. и има правоъгълна форма. Обявен е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Друга църква музеен обект е храмът „Свети Спас”. Тази църква е строена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин. През ХVІІ в. е изографисана, а в пода й дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега е изложена в Археологическия музей в града. Храмът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник през 1964 г. Разхождайки се из Несебър, туристите могат да видят и останки от ранновизантийски терми (бани). Баните са строени през VІ в., а до края на VІІІ в. са били използвани според основното си предназначение, след което са преустроени и се използват за жилищни и стопански нужди. В непосредствена близост до тях се намира друга църква - „Света Параскева”. Строена е през ХІІІ - ХІV в. и има изключително интересна архитектура. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Централната църква на някогашна Месемврия носи името "Св. София", така както е било и в столицата на Византия Константинопол. Наричана е още Старата митрополия. Дължината на храма е 25,50 м., отвътре е бил измазан с хоросан и стенописан, а целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Базиликата е била изградена в края на V и началото на VІ в. Сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ в. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964 г. в брой 41 на Държавен вестник. В близост до нея при разкопки през 1968 г. е открита църквата „Свети Димитър“, от която са запазени стълбовете, поддържали купола на храма. Според различни предания в Несебър е имало около 40 църкви, а днес има данни за 23 от тях. Освен църквите, превърнати в музейни обекти, в Стария град могат да бъдат видени още няколко реставрирани и в добро състояние храма. „Свети Йоан Кръстител” е построена през Х в. В нея има запазен ктиторски портрет от ХІV в. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Храмът „Свети Архангели Михаил и Гавраил” е с богата външна украса. Обявен е в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. за архитектурно-строителен паметник на културата. На северния бряг на полуострова са останките на базиликата „Богородица Елеуса”, строена е през VІ в., а според исторически сведения е била и част от манастирски комплекс.свен Археологическия музей, на територията на полуострова се намира и Етнографският музей на Несебър. Експозицията му е разположена във възрожденската къща Москояни. Къщата е типичен представител на несебърската жилищна архитектура, строена е през 1804 г. и е била собственост на богат несебърски търговец. В музея са представени предмети и вещи от бита и занаятите на жителите на Несебър, както и традиционни местни носии.
Крепостта Месемврия се намира в старата част на българския град Несебър, който е разположен на 36 км. североизточно от гр. Бургас и на 429 км. източно от София, на брега на Черно море. В непосредствена близост до него е друг голям български курорт - Слънчев бряг.
Заради изключителното си културно и историческо богатство Несебър е обявен за музеен, туристически и курортен комплекс от международно значение с постановление № 243 на Министерския съвет от 18.07.1956 г. През 1983 г. ЮНЕСКО вписва Стария Несебър в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.
Емонски манастир "Св.Власий"-6.5 км.
Емонски манастир "Св.Андрей"-7 км.
Тракийска гробница "Кухата могила"
Поморийски манастир "Св. Георги Победоносец"
Please login to comment