Накрая на Добруджа, там където вълните дълбаят в подножието пещери до които може да се стигне само с лодка, място заобиколето от безкрайно море докъде погледа стига, място с богата история за епични сражения в миналото, там на нос Калиакра се намира величествената крепост Калиакра.
Крепости- rate_review Област Добрич
- room Каварна
- filter_hdr 18м. н.в
- gps_fixed 43.36319 / 28.46532
Първите сведения за населението на носа са от ІV в. пр.н.е., когато районът е населен от тракийското племе тиризи, вероятно заради това първоначалното име на носа е било Тиризис. По-късно крепостната стена, започната от тракийското племе, била възстановена и била издигната още една укрепителна линия. Селището се състояло от две части – вътрешен и външен град. Първата крепостна стена отбранявала селището откъм сушата. Сега нейните останки са запазени на височина 2 м. и дължина 440 м. Върху територията на външния град са разкрити останки на много сгради. И досега може да се види запазена една голяма постройка – баня, съществувала през ІV век н.е. От същото време е и една зидана засводена гробница, която е почти напълно запазена. В процеса на археологическите разкопки са открити също и няколко средновековни църкви. Блестящият възход на средновековния град Калиакра обаче се свързва с XIV в., когато той става столица на Добруджанското деспотство. Писмените извори и епиграфските паметници говорят за активен църковен живот. В Цитаделата, обитавана от деспота, се извисявала представителна църковна сграда, от която днес почти няма следи. Във Външния град е имало отделни квартални църкви, останките на четири от които са разкрити при археологическото проучване. Всички те са опожарени по време на завладяването на Калиакра от османските турци в края на XIV в. През 1402 г. влашкият воевода Мирча Стари превзема тези земи и ги владее, макар и за кратко. През 1444 г. войските на Владислав Варненчик спират при носа при изтеглянето си след неуспешната битка срещу Османската империя край Варна. От XV до началото на XVIII в. в цитаделата на крепостта е настанен турски гарнизон. За неговите култови нужди се изгражда джамия. Писмените свидетелства споменават и за съществуването на дервишки манастир. През 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море, при която руската ескадра, водена от адмирал Ушаков, разбива превъзхождащата я турската армада. В началото на XX в. земетресение срива част от носа. Калиакра (произнася се Калиа̀кра) е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Носът е вдаден на 2 км. навътре в морето и наподобява полуостров. Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 м. надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия. Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис. В музея на носа, можете да видите експозиция от предмети от бита на населението, а също и макет - възстановка на крепостните стени на Калиакра - осветени и озвучени. По десният бряг на нос Калиакра, от крепостта се спуска алея до изградения в една от пещерите оригинален двуетажен ресторант със 160 места в пещерата и 200 места на открито. Втора алея отвежда туристите към друга, по-малка пещера, в която е разположен музей с ценни археологически експонати. Там се намира и печатът на Български туристически съюз (работно време: 10:00-19:00 ч. без почивен ден). Около водите и пещерите на резерват Калиакра могат да се наблюдават три защитени видове делфини-обикновен делфин, муткур и афала, също така и качулатия корморан. Това е единственият резерват в България, включващ и защитена морска акватория. \Някога във водите и скалите на нос Калиакра, подобно и в Тюленово намирал убежище и изчезналия вече тюлен-монах. Общата площ е от 688 дка степни територии с богата степна растителност. Тук се срещат около 359 тревисти, 17 храстови и 18 дървесни вида, които съставляват около 29% от флората на Добруджа. Богатството на птици се дължи на Виа понтика – миграционният път, преминаващ над района. Завинаги изчезват голяма част от археологическите останки.
Крепост Калиакра се намира близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км. от Каварна и на 70 км. североизточно от Варна.
Достъпен е с автомобил или публичен транспорт от Автогара – Каварна (тел. на Автогара – Каварна 0570/ 8 23 90). Инфраструктурата е част от Общинска пътна мрежа от с.Българево до н.Калиакра. От гр.Каварна поемате пътя към с.Българево и крепостта Калиакра. По отношение на видимостта и ориентацията са поставени указателни табели за достъп до обекта и в самия обект.
През 1941 г. Калиакра става една от първите защитени територии в България. Крепостта е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение в бр. 73 на Държавен вестник от 1967 г., а нос Калиакра е обявен за природен резерват с Постановление на Министерския съвет No.16 298 от 27.09.1941 г. Достъпност за посещение: До крепостта е наличен платен достъп за посещение, наличен е и екскурзовод през сезона /май-октомври/. Осигурен е достъп на хора с увреждания. Транспортна достъпност:до обекта е изградена транспортната връзка с асфалт, наличен е уреден паркинг с места за автобуси и леки автомобили, в добро състояние. На нос Калиакра е разположен ресторант “Калиакра”, места за настаняване в комплекса не са налични, най-близките са на 6 км. в с.Българево /Сем. хотел-2 бр. стай за гости, бунгала/. Най-известната легенда за крепостта е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет. Другата легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 г., символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“. Обектът е отворен целогодишно, но най-доброто време за посещение е в периода април–октомври. Работно време: 9:00–20:00 ч. През активния туристически сезон могат да бъдат организирани беседи от специалист – уредник на обекта (за повече информация и справки - тел.: 0570/ 8 21 50 и 0570/ 4 22 15, Исторически музей Каварна).
Плаж Болата
Двореца в Балчик
Please login to comment