„Любовта живее в моето сърце непрекъснато. Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Тези думи принадлежат на румънската кралица Мария – жената, която обичала да казва, че сърцето й завинаги ще остане в Балчик. Тяхната любов започнала през 1921 г., когато Мария за пръв път посетила малкия крайморски град (по това време част от Румъния). Останала очарована от спокойствието на мястото, както и от живописния морски бряг. Запазила спомена за красивия Балчик и не след дълго се върнала отново…този път завинаги. Това е история за любовта. Любовта, която не познава граници. Онази, грешната. Праведната. Лудата. Любовта без епитети, без въпросителни, без съмнения. Любовта, която идва веднъж, но дори когато си отива, остава близо до нас. Да, тя съществува, дори и да не вярвате в нея. Има различни форми и имена; понякога е кратка, а друг път трае цял живот, но независимо от отреденото ни с нея време, целта й е една: да ни направи по-щастливи.
Дворци- rate_review Област Добрич
- room Балчик
- filter_hdr 5м. н.в
- gps_fixed 43.40325 / 28.14562
Двореца в Балчик е бивша лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875 г. – 1938 г.). Мария Александрина Виктория де Единбург или просто Миси. Дъщеря на дука и дукесата на Единбург и Кобург – Алфред и Мария Александровна, и внучка на английската кралица Виктория. Принцеса по произход, кралица на Румъния вследствие на брака си с принц Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохенцолерн (1865-1927 г.). Примерна съпруга и майка на шест деца, любимка на народа заради своята доброта. Винаги усмихната, елегантна и красива, Мария обирала овациите навсякъде, освен в личния си живот. Там била една жена, омъжена не по любов, а по задължение, както обикновено се случва дори в живота на принцесите… Дали е била щастлива? Може би да, а може би – не съвсем. За историята важни са не чувствата, а фактите. Съгласно тях, на 49-годишна възраст Мария избрала Балчик, за да започне живота си отначало и да създаде собствен свят, в който имало изобилие от любимите й бели лилии, разбирателство между хора и религии, прекрасна архитектура, поезия и дъх на море…По време на Междусъюзническата война (1913 г.) румънската армия окупира част от Добруджа и в границите на Румъния попада гр.Балчик. Румънски интелектуалци оценяват красивата природа на региона и през 20-те години на ХХ в. много видни румънски аристократи и хора на изкуството купуват тук имоти. Кралица Мария била доведена от свои приятели в Балчик и останала очарована от природата и духа на града. Решила да построи тук своя лятна резиденция, като имала строго изискване към проектантите – строежът на вилата да не наруши природата, а да допълва красотата й. Резиденцията е проектирана от италианските архитекти Америго и Аугустино през 1924 г. Оформена е с красиви праговидни тераси по стръмния морски бряг, през които водата от два извора тече по специални каменни канали и прелива във водни огледала и водопади. Стилът на новите постройки е в унисон с този на заварените, а старите мелници са реставрирани. Запазен е и контрастът на белите скали и червените покриви, характерен за града. Изградени са параклиси, дворове, паркове, чешми и сгради в различни стилове – типичен български, византийски, римско-арабски, мавритански, трансилвански и др. Християнски и мюсюлмански символи се преплитат в кладенци и градини, а цветята и декоративните кюпове за градините са били закупувани от различни точки на света. Комплексът е съставен от няколко вили и постройки с характерно излъчване. Вила „Синята стрела” е построена през 1931 г. и се издига на ръба на скалата, над морския бряг. В нея по различно време са живели принц Николай - вторият син на кралица Мария, и принцеса Илеана - най-малката й дъщеря. Сега там са разположени галерия и дегустационна зала за вина. До административната сграда на комплекса, върху каменна колона се извисява статуя на Св. Мартин - покровител на румънското кралско семейство. В непосредствена близост до терасите е оформен красив водопад с височина на пада 25 м. Друг, по-малък водопад, се спуска от „Градината на Аллах” през дебел зид по триструйна чешма в дълбок каменен басейн. Параклисът „Успение Богородично" е построен през 1932 г. и се намира в друга красива белоцветна градина. Дърворезбованият трон и иконостасът обаче са изработени още през 1721 г. и са купени специално за параклиса от остров Кипър. От параклиса се стига до градина с лилиуми, наречена „Градината с кръстовидното водно огледало”, издълбано като кръст в каменна тераса, опасана от тежки корабни вериги. Оттам по белокаменни стълби се стига до "Гетсиманската градина", заобиколена от цъфтящи през пролетта черни лалета. В "Гетсиманската градина" растат редки дървесни и храстови видове - хинап, райска ябълка, нар, смокини, холандски лалета с най-различни нюанси, бегонии, кремове и други. В северната част на градината е разположена малка постройка, която е съществувала още преди да бъде построен дворецът. От стената й извира силна струя вода, за която се вярва, че е лековита. Там е построено малко параклисче – аязмо. Oт „Гетсиманската градина” през порти от ковано желязо се преминава в градината „Мави дълга" (Синята вълна). Тя е изградена по протежение на най-ниската крайбрежна тераса между 1930 и 1933 г. Каменни пътеки разчертават градината на отделни кътчета. Тук расте магнолия, както и много рядък и ценен екземпляр за парка – котонеастър. Градината с водните лилии е наречена „Английския двор” и се пази от ледения морски вятър от масивни зидове. От "Английския двор", през чимширен плет, две стъпала отвеждат до сводест, каменен мост, напомнящ „Моста на въздишките” във Венеция. Реставрираните воденици днес се използват за хотелска база на комплекса. Кралица Мария умира на 18 юли 1938 г. в Синая – Румъния, а сърцето й по нейна заръка е поставено в малко златно ковчеже и върнато в параклиса „Успение Богородично” в „Двореца”, откъдето през септември 1940 г. е върнато в Румъния. Като част от резиденцията, през 1926 г. швейцарският ботаник Жул Жани проектира и изгражда парков комплекс. 29 години по-късно Софийски университет „Св. Кл. Охридски” създава на това място ботаническа градина с площ 65 дка. Днес тук се отглеждат над 2000 растителни видове от 85 семейства и над 800 рода. Колекцията от палми, например, включва 33 вида, някои от които са на повече от 50 години. Тук могат да се видят рядко срещани и екзотични дървета като каучуково дърво, бонбонено дърво, книжно дърво, моливно дърво, древното гинко билоба, едроцветна магнолия и др. Интерес предизвиква и метасеквоята, която е била смятана за изчезнал вид, докато при една научна експедиция в Китай български академик не открива живо растение. Градината е световноизвестна с уникалната си колекция от едроразмерни кактуси, която е втора по рода си в Европа след тази в Монако. Представена е на открито от април до октомври на площ от 1 дка. Впечатляваща е и колекцията от 600 екземпляра гигантски сукуленти, някои от които цъфтят веднъж на 100 години. Сред най-красивите цветя в градината са водните лилии и магнолиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа.В комплекса се продават рекламни и информационни материали на български, румънски, английски и смесени.
Двореца е разположен на 40 км. североизточно от Варна и на около 2 км. югозападно от центъра на град Балчик, в красива местност между балчишките скали и морето. До него се стига изключително лесно, като от центъра на града се следват указателните табели покрай пътя.
Повод за преплитането на християнството и мюсюлманството в архитектурата на Двореца е доброто отношение на кралицата към арабина Али-нейн приятел. Интелигентен, с европейски дрехи, Али е яздел с Мария из градините на Двореца и многократно беседвали за история, религия, философия. Привечер двамата посещавали "Пушалнята", обзаведена в ориенталски стил. Това е пристройка към "Тенха юва", където Мария, Али и гостите им са пушели с наргилета различни благовонни треви. В този период кралица Мария е била изключително щастлива. Двореца има статут на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинарското и парково изкуство, обявен със Заповед № 09-128 на Министерството на културата от 18.04.2002 г. Комплексът е отворен за посетители целогодишно. Най-доброто време за посещение е в периода май–октомври. Работното време на комплекса е всеки ден от 08:30 до 18:00 ч. Входната такса за възрастни – 10 лв., за деца от 7 до 18 г. – 2 лв., до 7 г. – безплатно. На посетителите се предлагат екскурзоводски беседи и разнообразни учебни курсове. Входната такса за ботаническата градина е 5 лв. за възрастни и 1 лв. за деца на възраст 7–18 г. Комплексът предлага и други услуги, в т.ч., възможност за дегустации и настаняване. Ботаническата градина в Балчик е единствената в България, в която има специални алеи за хора с двигателни и зрителни затруднения. За повече информация: +359 579 725 66 - каса; +359 579 745 52 - информация. Част е от 100 Национални туристически обекти.
Нос Калиакра
Плаж Болата
Please login to comment