Рилският манастир благолепно и неувяхващо цъфти в лоното на Рила планина, там където богато се вливат реките Друшлявица и Рилска. И до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух и народност. Манастирът е емблематичен паметник на Българското Възраждане и символизира съзнателна славянска културна идентичност запазена през многовековната окупация.
Храмове- rate_review Област Благоевград
- room Рила
- filter_hdr 1164м. н.в.
- gps_fixed 42.13329 / 23.33992
Рилският манастир е най-големият духовен център в България — 5 етажа, строени през 1834 г. по време на Османското робство, като видими са 4 от тях. Манастирът е ставропигиален или което означава че е подчинен не на местния владика, а на Патриаршията. В България има още само два такива - Троянски манастир и Бачковски манастир. Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Първите сгради на Рилския манастир са построени още приживе на св. Йоан Рилски със сформирането на монашеското братство около него. Те се намирали в непосредствена близост до мястото, където първоначално се установил светецът. Остатъци от основите на тези първи манастирски сгради се намират на юг от постницата „Св. Лука”. През XIV в. манастирът бива преместен на сегашното си местонахождение с цел по-добра отбрана от разбойнически нападения, както и за по-добро стопанско устройство. Тогава мощите на св. Йоан Рилски биват извадени от гроба му при пещерата и пренесени първоначално в София. Първите сигурни данни за Рилския манастир датират от времето, когато той се намирал във владенията на полунезависимия феодал Хрельо, който владеел земите по средното течение на р. Струма и градовете Струмица и Мелник. Севастократор Хрельо възобновил съществуващите манастирски сгради, като построил до тях и внушителна бойна кула (1335 г.), за да осигури безопасността на манастирското братство. Само след няколко години той построява до кулата и каменна църква (1343 г.), на чието място е изградена днешната манастирска църква. Една година преди смъртта си Хрельо бива постриган в монашество. В скоро време обновеният Рилски манастир се превръща в духовен център на отшелнически живот и книжовна дейност. През 1343 г. манастирът минава под властта на българския цар Иван-Александър. Остава в границите на българската държава и при управлението на последния български цар Иван Шишман, който издава специална грамота, потвърждаваща правата на манастира да владее обширни гори в Рила планина, както и големи имоти в редица градове и села на няколко съседни околии. В списъка на имотите влизат ниви, лозя, пасища, воденици и др., освободени от плащането на каквито и да било налози, данъци и такси. По това време в Рилския манастир творят известни книжовници, които преписвали на старобългарски език различни църковни книги. Такива са книжовникът игумен Дометиан, който преписал „Завета” на св. Йоан Рилски, неговият ученик Саватий, монахът Симеон и много др. След падането на София под турска власт (1382 г.) и особено след битката при Косово поле (1389 г.) връзките между Рилския манастир и Търновското царство биват прекъснати. Манастирът влиза във владенията на кюстендилския феодал Константин, васал на турския султан. Манастирското братство успява да вземе предохранителни мерки за запазване на по-ценното манастирско имущество от разграбване и унищожение. Тогава именно е преписан и „Заветът”, а неговият оригинал, заедно с други ценни манастирски вещи, бива скрит и остава ненамерен досега. Манастирът преживява първоначално благополучно турското нашествие поради обстоятелството, че се намирал далеч от пътищата на турските войски и от местата, където се преселило турско население. Предполага се, че като ставропигиален манастир той най-напред е бил под духовната опека на Охридската архиепископия, след това, през XV в. и XVI в., на Печката архиепископия и накрая на Цариградската патриаршия. През целия период обаче на турско владичество Рилският манастир запазва своята вътрешна автономия, което му позволява в протежение на вековното робство да бъде разсадник и крепител на българската просвета и книжовност, огнище на българското народностно и национално самосъзнание. В първите години на робството Рилският манастир запазва всички свои права и свободи, които му били дадени от българските царе. Те са потвърдени с фермани и от турските султани Баязид I и Мохамед I. По-късно обаче, през втората половина на XV в. манастирът е подложен на непрекъснато ограбване и плячкосване. Имотите му са ограбени, сградите – разрушени, а монасите – избити или прокудени. Манастирът почти запустява. Това обаче не продължава дълго. По инициатива на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, родом от кюстендилкото село Граница и синове на Крупнишкия епископ Яков, в края на XV в. манастирът е възстановен. Замонашвайки се един след друг, братята поемат грижата и за организирането на ново манастирско братство. През 1466 г. между Рилския манастир и светогорския „Св. Пантелеймон” бива подписано съглашение, по силата на което двата манастира се задължавали да си оказват взаимна помощ. Малко след смъртта на най-големия брат, Йоасаф, монашеското братство издейства от турските власти разрешение за завръщането в манастира на мощите на св. Йоан Рилски. Мощите на светеца били пренесени от Търново в Рилски манастир през 1469 г. За събитието се добива ясна картина от запазените описания на книжовника Владислав Граматик в неговата „Повест за пренасяне мощите на св. Йоан от Търново в Рилския манастир”, както и на византийския книжовник Димитрий Кантакузин. Скоро се създават и условия за възобновяване на книжовните и просветни традиции. Те се изразяват предимно в преписване на унищожените в голямата си част църковни книги. По това време в манастира работи граматик Спиридон. Отворя врати и килийното училище, което през цялото турско владичество подготвя монаси свещеници и по чието подобие в манастирските метоси из по-големите български градове и села се създават килийни училища, в които монаси от манастира преподавали елементарна грамотност на българчетата. Макар и при големи затруднения манастирът продължава да развива книжовна дейност и през XVI в. Известни книжовници от този период са граматик Спиридон и йеромонах Анастасий. През XVII в. и първата половина на XVIII в. Рилският манастир изпада в много тежко положение, тъй като е заставен да плаща на държавата различни данъци и налози, размерът на които постоянно се увеличавал. В същото време манастирът многократно е нападан от турски и албански разбойнически банди, които не само го ограбват, но и изтезават монасите и опожаряват манастирските сгради. Въпреки тежките условия книжовната дейност продължава да се развива от монашеското братство. В манастирската библиотека са запазени десетки ръкописи от това време. Към средата на XVIII в. в Рилския манастир работи един от най-видните български книжовници – Йосиф Брадати, автор на редица църковни проповеди (дамаскини). По това време в килийното училище учи и бъдещият патриот и възрожденец Паисий Хилендарски. В края на XVIII и началото на XIX в. в развитието на манастира настъпва период на истински подем и той окончателно се оформя като първостепенен просветен и културен център сред българските земи. С началото на Българското възраждане и формирането на новата обществена класа – българската буржоазия, и нейното национално осъзнаване се засилва интересът към манастира, който опазвал огъня на национално-патриотичното и верско-духовното самосъзнание на българския народ. Този интерес се изразил и в масово поклонническо движение от всички краища на страната. Начело на поклонническите групи винаги заставали рилски монаси-таксидиоти. Подкрепено материално от постъпващите дарения на поклонниците, в началото на XIX в. монашеското братство пристъпва към изграждането на нова манастирска сграда. През 1883 г. голям пожар, умишлено предизвикан, унищожава изградените вече постройки, но това ни най-малко не намалява ентусиазма на братята. Дори нещо повече, с подкрепата на целия народ ги възстановяват и пристъпват към изграждането на голямата манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица”, запазена до днес. Съществуващото манастирско килийно училище се разраства, а в метосите на манастира на мястото на килийните училища се създават нови. В тях наред с елементарна грамотност започнали да се преподават и знания по природни и обществени науки. В манастирското училище получават своето образование и закаляват своя патриотичен и верски дух мнозина видни български възрожденци. Като цяло именно в Рилския манастир си дават среща едни от най-добрите умове на българския народ. След Освобождението ни Рилският манастир остава обект не само на голямата почит и уважение от българския народ, но и мястото на особеното благодатно застъпничество на Рилския светец и неговите свети чеда към пристъпващите многобройни вярващи поклонници. Комплексът на Рилски манастир е с площ 8 800 м2. Рилският манастир включва не само изградените в двора на комплекса постройки, но и някои извън него, дори на километри разстояние. Хрельова кула с параклис „Преображение Господне”. Кулата е запазена от построяването и през XIV в., когато манастирът е обновен от Хрельо Драголов. От тогава е и параклиса, в който се съхраняват ценни стенописи от периода. Църква „Рождество Богородично” е съборния храм на манастир „Св. Иван Рилски”. Тя е куполна базилика с прибавени два параклиса. Стенописите в нея са дело на най-изтъкнатите зографи от XIX в. Църква „Въведение Богородично” е гробищната църква на Рилски манастир и е разположена южно от него. Има двуетажна църква-костница и красив дърворезбован иконостас. Църква „Успение на Св. Иван Рилски”. Стига се по пътечка, простираща се източно от манастира. Мястото, където е издигната черквата се счита за първоначалния гроб на светеца. Църквата включва пещерата-жилище на отшелника. Църква „Св Лука”. Еднокорабна, едноапсидна двуетажна сграда, издигната в памет на племенника на Св. Иван Рилски. През XIX в. е пристроено и обширно предверие, свързано с училището, издигнато от Неофит Рилски. Църква „Покров на Света Богородица” е издигната в непосредствена близост до църквата „Св Лука” на по-висока тераса. Метох „Орлица” е разположен на десния бряг на Рилска река на 18 км. от самия Рилски манастир. Представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Метох „Пчелина”. Построен на 4 км. от манастира, комплексът му е същият като този на метох „Орлица”, разполага и с неголяма църква – „Успение Богородично”.
Рилският манастир е разположен в дебрите на Рила планина сред ухаещите иглолистни гори, между реките Рилска и Друшлявица на 117 км. южно от София и на 41 км. от Благоевград.
До Рилския манастир се стига по хубав асфалтов път, отклоняващ се от международния път София – Кулата и водещ право до манастирските порти. Тези от Вас, които пътуват към манастира по новооткритата автомагистрала "Струма", трябва да следят индикаторните табели за гр. Кочериново, тъй като същият изход на автомагистралата се използва и за Рилската света обител. В случай, че решите да ползвате услугите на междуградския транспорт: Разписание на автобусните линии до и от Рилски манастир: София - Рилски манастир: 10:20 ч. от автогара "Овча купел"; Благоевград - Рилски манастир: 07:00 ч.; 12:00 ч.; 15:00 ч. от автогара - Благоевград; Рилски манастир - Благоевград: 08:10 ч.; 17:00 ч. Рилски манастир - Дупница: 09:00 ч.; 17:00 ч.,Рилски манастир - София: 15:00 ч.
Манастирът притежава своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Днес там се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от XI - XIX в., 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция - историческа сбирка с 35 000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. В него може да видите уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво и е кръстен на своя създател. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата по него трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802г. - тогава автора на творбата губи и зрението си. Игумен на ставропигиалната Рилска обител е Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий. На 20 ноември 2005 г., след светата Литургия, той е тържествено въдворен в служение. Рилският манастир е в списъка на културните паметници на ЮНЕСКО. През 1961 г. Рилският манастир добива статут на национален музей, а района около него е обявен за природен парк. За контакт: +359 896 872 010. Работно време: музея-08:00-16:30 ч. без почивен ден; църквата-08:00-18:00; манастира-08:00-21:00, цени: 5лв. за възрастни, 1лв. за учащи. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти. Ежедневно в светата обител се извършва вечерно и утринно богослужение със св. Литургия. През по-голямата част от годината богослужебните последования се отслужват в централния манастирски храм "Рождество Богородично", с изключение на зимните месеци, в които богослужението става в манастирския параклис "Рождество Христово", който се намира до манастирската книжарница в двора на светата обител. Програмата на богослужението е както следва: Делнични дни вечер от 17:00 ч., сутрин от 06:30 ч.,неделни дни, както и на големи християнски празници вечер от 17:00 ч., сутрин от 08:00 ч. Не се допуска: тютюнопушенето в манастирския комплекс; влизането в неприличен вид - къси поли, къси панталони, потници и всякакво друго оскъдно облекло; правенето на снимки и видеоклипове в храма и манастирския музей; качването по етажите на жилищните сгради на манастира; вдигането на шум, както и влизането с домашни любимци. В храма: обезателно се пази тишина; мъжете влизат в него гологлави (т.е. без шапки); забранено е влизането с бебешки колички, туристически раници и друг обемист багаж; когато се молим пред иконите или пред раклата с мощите на св. Йоан, не бива да поставяме ръце върху тях. Светите икони, както и светите мощи се почитат единствено и само с целувание; запалените свещи не се държат в ръце, а се поставят на отредените за тях места - ниските свещници за упокой и високите за здраве; не е прието в храма да се седи с кръстосани крака, да се държат ръцете в джобовете, както и използването на GSM апарати. Манастира е част от 100 Национални туристически обекти, а печат може да поставите в музея.
Стобски пирамиди-с.Стоб
Please login to comment