"Има мостове междуселски, каменни или от тежки дървени трупи, над големи реки, над плитки брегове. Те носят у себе си тежестта на натоварените със сено коли, на житните зърна, на пълните с грозде чебури и каци... Има мостове железни, по които минават автомобили и железници... Мостът може да реши едно сражение, мостът може да запази един град, една държава. Мостовете са жива история на човешката култура и самите те са история". Яна Язова
Мостове- rate_review Област Русе
- room Бяла
- filter_hdr 32м. н.в
- gps_fixed 43.46967 / 25.72521
Майстор Кольо Фичето построява мост над река Янтра край Бяла през 1867 г. Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор. Идеята за изграждането на моста е дадена през 1865 г. по настояване на управителя на Дунавския вилает по онова време Мидхат паша. За построяването му полският инженер Людмил Рола, който бил на служба при Мидхат паша, поискал три милиона гроша, а майстор Колю Фичето – най-известният възрожденски майстор строител, се наел да го построи за 700 000 гроша, като заложил честта и живота си. Турският управител възложил на българския майстор да съгради мост, който да свързва Русе, Велико Търново, Ботевград и София. Уста Кольо Фичето се върнал във Велико Търново взел восъчни свещи и започнал да работи върху плана на моста. Дни наред нагрявал восъка на пламък, а после огъвал и слепвал свещите. След две седмици майсторът направил модел на равен мост с 14 свода подобен на старите римски мостове, с опростена, здрава конструкция. След това Фичето се върнал в Бяла и започнал да измерва нивото на реката. Строежът на моста започва през 1865 г. и две години по-късно през 1867 г. мостът вече свързвал двата бряга на река Янтра. Доволен от свършената работа Мидхат паша наградил майстора от името на султана с орден „Меджидие”, подарил му 50 хиляди гроша и голямо място в Търново. Носещите стълбове на моста са украсени със символни скулптури: грифон, лъв, нимфа, лебед. Мостът е истинско художествено произведение. При него се наблюдава уникално съчетание между архитектура и скулптура. До този момент подобни орнаменти са използвани само за украса на сгради. Неравната зидария на моста е облицована с плътен, добре обработен варовик, устоите имат вълнообразен завършек. Всеки устой наподобява фасада на сграда, пропускателните отвори са оформени като отворени и затворени прозорци. Мостът е изграден от издялан камък от местен варовик и варов хоросан, дълъг е 276 м и широк 9 м. През 1897 г., след наводнение, осем свода в средната част на моста са отнесени от водата. Въпреки че е реконструиран със стоманобетонни опори и сводове през 1922-1923 г., мостът е запазил първоначалния си вид.
Мостът на майстор Колю Фичето до гр.Бяла (още "Беленския мост") се намира на около 1 километър северозападно от центъра на града, на пътя между Плевен и Русе.
Днес моста на Колю Фичето в гр.Бяла е разрешен само за пешеходци (има нов мост за автомобили) и се съхранява като паметник на Българското строително изкуство. До 2000 г. мостът над река Янтра се е водел държавна собственост, оттогава насам се стопанисва от Община Бяла. Местната администрация е правила няколко проекта за ремонта му, както и за изграждане на информационен център, но по неясни причини нито един не се е осъществил. По груби сметки за това са необходими към 5 милиона лева. Докато те бъдат осигурени, водата унищожава безвъзвратно обекта, който е от национално значение. Мостът е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с протокол на НСОПК №3 от 10.04.2000 г. Прототип на моста край Бяла е мостът при село Йовковци на река Веселина. Достъпа до моста е автомобилен, асфалт, има неохраняем паркинг.
Часовникова кула-гр.Бяла
Църква "Св.Пантелеймон"
Please login to comment