Белоградчишките скали се издигат като могъщи стражи над малкото китно градче Белоградчик в северозападна България. В самите скали е построена Белоградчишката крепост, изключително съчетание на природното и човешкото творчество и е невероятно красива и романтична. Ако минавате през Белоградчик, не пропускайте Белоградчишките скали. Вижте красотата им, докоснете се до историята и миналото, после си тръгнете горди, съхранявайки в сърцето си още едно кътче от красива България.
Скален феномен- rate_review Област Видин
- room Белоградчик
- filter_hdr 610м. н.в
- gps_fixed 43.61307 / 22.6793
В края на Палеозоя, преди около 230 млн.г., в района, където днес се издигат Белоградчишките скали, се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл, комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата, варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години, природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Днес Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км. дължина, 3 до 5 км. ширина и до 200 м. височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. От терасата на прочутия р-т „Мислен камък“ може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина. Флората около скалите включва много ендемити, специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и др.
Белоградчишките скали се намират край гр.Белоградчик, Северна България. Белоградчик се намира на 182 км. северозападно от столицата София и на 52 км. югозападно от областния център Видин.
Скалните образувания се намират непосредствено над града и могат да се видят още по пътя към него. В Белоградчик има табели, по които лесно да се ориентирате за пътя към Белоградчишките скали.
Множество легенди разказват за Белоградчишките скали истории, които завладяват всеки заслушал се в тях. "Момина скала" - формата ѝ наподобява глава на младо момиче. Скалата "Пчелен камък" е наречена така, поради множеството кошери на диви пчели, които са около нея, а когато се завихрят ветрове, покрай скалата "Кукувицата" хората чуват песента на птичката. Историята за "Боров камък" разказва, че ергените използвали скалата, за да се надпреварват, кой ще я изкачи най-бързо. Този, който победи, си избирал за жена най-хубавото момиче в околността и можел да стане войвода. Така, веднъж овчаря Божан успял да победи. Той си бил харесал Елка, но за нещастие разбрал, че била отвлечена от турците. Водил стадото всеки ден по стръмната скала, та чак до върха. Наблюдавал от там турския чифлик и свирел с кавала си тъжни мелодии. Един ден потънал в мъката си, не забелязал овена, който искал вниманието му. Така улисан, животното го ударило със мощните си рога и двамата паднали в подножието на скалата, а след тях и цялото стадо. Друга легенда разказва за намиращия се до него "Орлов камък". Природата там била пълна със всякакви животни и птици, но орлите били едни от най-величествените. Хармонията била нарушена от племе, заселило се в околността. Независимо, че имали достатъчно други животни за прехрана, младите момчета решили да ловуват орли. Племето се кланяло на Бога Орел и старейшините и жреца забранили на младежите това им забавление. Младата им кръв кипяла и никой от тях не се вслушал в заповедта. Едно от момчетата, което се казвало Властимир, веднъж сънувало странен сън. Богът Орел му се явил и му казал, че ако продължават да избиват орлите, рано или късно ще ги настигне голямо нещастие. Така един ден по време на поредния лов, станало нещо чудно. Всички стрели се връщали и пронизвали собствениците си. Това не подминало и Властимир, който в последния си дъх разказал на брат си Станимир за съня си. Племето научило от Станимир за това и започнало да се моли за прошка. На третия ден се появил млад орел. който държал в клюна си перо. Орлите простили, но повече не се появили над "Орлов камък". Останала само скалата, да напомня за гордите и силни птици."Монахът" и "Монахинята" - историята за красавицата Вита. Всички са се възхищавали на неземната ѝ хубост. Вита пасяла овцете и козите на родителите си и по цял ден слушала медения кавал на един овчар, който постепенно обикнала истински. Един ден в дома ѝ дошъл игумена на манастира и оставайки поразен от красотата ѝ, посъветвал майка ѝ и баща ѝ да я скрият от злите очи и хорските приказки. Така и направили, понеже много се уплашили да не ги сполети нещо лошо и да се почернят за цял живот. В манастира калугерките ѝ дали ново име - Витиния. Гаснела Витиния зад тежките порти на девическия манастир и слушала отдалеч песента на младия овчар, а сърцето ѝ плачело безутешно. След като научил, че любимата му станала монахиня, овчарят отчаян също приел монашеството. Но не минало много време и той не успял да се удържи да не види Витиния. Една нощ застанал под прозореца ѝ и я повикал. От тогава срещите на двамата влюбени зачестили. Така минала почти година без никой да забележи и заподозре за тайната, докато един ден от килията на младата монахиня не се чул плач на бебе. Не могли да простят греха ѝ. Изгонили я с детето на ръце и я проклели, понеже била срам за благочестивия им живот. В този миг, докато Витиния се отдалечавала, настанал силен земетръс. И двата манастира се сгромолясали, а разбягалите се калугери и монахини се вкаменили. Вкаменила се и младата майка с детето на ръце, вкаменил се и нейният любим-монахът Лука. Именно те са "Монахинята" и "Монахът", а под тях "Метохът" с вкаменените монаси. Легендата има и друг вариант, според който любимия на Витиния бил римлянина Антонио, който дошъл да я търси на бял кон. Днес в Централната част могат да се видят още "Конникът" и "Мадоната", символизиращи двамата влюбени. Има легенда за скалите "Ученичката", "Дервишът" и "Мечката", която хората разказват и до днес. По време на турското робство в околността живеела много красива девойка, която се казвала Латинка. Тя била още ученичка, но нейната хубост не останала незабелязана от дервиш на име Абдия. Латинка имала любим - момъка Милотин, красив, едър и силен младеж. Турчинът много ревнувал от него, но знаел, че не може да се мери със силата му, затова наговорил лъжи пред конака само и само да го отдалечи от любимата му. Затворили Милотин в килия, а Латинка го чакала на уговореното им място, но вместо него пред очите ѝ изскочил дервишинът. Обезумял от страст я подгонил, а тя хукнала да бяга между скалите, чудейки къде да се скрие. Сърцето ѝ биело лудо, турчина почти я настигал, а пред нея не щеш ли се появила мечка, за която тя била чувала и преди. Започнало момичето да се моли на Господ да я спаси. Молила се горещо да я превърне в камък, но само да не попада в лапите звяра нито в ръцете на Абдия. Бог чул молитвите ѝ - в един миг тя се вкаменила, а с нея и турчина, мечката и всичко наоколо. Безбройни са легендите, изпъстрили нашия фолклор. Една от тях е за скалите от Збеговската група - "Близнаците". Живяло семейство - Радул и Благуна. Всичко имали, на трапезата им нищо не липсвало, но едно ги мъчило - нямали детенце. Веднъж на портата им похлопала старица. Приютили я, нахрани ли я и от дума на дума тя разбрала за мъката им. Благословила ги възрастната жена и дала на Благуна билки. Минало се малко време и за радост на семейството ги споходила новината, че чакат дете. Щастието им било голямо, когато след девет месеца се родило не едно, а цели три момчета. Нарекли ги Драгой, Стамен и Камен. Пораснали, станали силни мъже, а родителите им можели само да се гордеят с тях. За зла участ им завидяли в селото. Имало трима боляри, които сън не спряли да умуват как да им навредят. Така, един ден упоили Радул с помощта на брат му и избили цялото семейство. Не след дълго наблизо до къщата им се появили скалите Близнаците. Надвиснали гордо над селото, всеки ден напомняли на болярите за злото, което са им извършили. В резултат на това злосторниците полудели - не могли да издържат на гузната си съвест, а близнаците останали там високо да пазят родния си дом. В Централната група има скала наречена "Велкова глава". Историята ни води към смелия хайдутин Велко, който неведнъж раздавал на бедняците от алтъните на турците. Веднъж в кафенето насред селото се събрали турските аги, а Селим беят се хвалил как за малко да убие всенародния любимец Велко, като му оставил за спомен дълбока рана. Докато разказвал, в кафенето влязъл един непознат. Изслушал търпеливо турчина, отишъл при него и попитал истина ли е всичко, което разказва, като в този миг оголил гърдите си, а всички се смразили, виждайки белега му. Още преди да се опомни беят паднал покосен от Велко и вътре нахлули верните му другари. Заптиетата хвърлили кесиите си от страх за живота си, а хайдутите яхнали конете си и раздали всичко на поробените си съселяни. Затова скалата Велковата глава и до днес напомня за този смел и щедър хайдутин, който раздавал правосъдие и всявал ужас в сърцата на турците.Отбелязани са като природна забележителност през 1949 година и заслужено се нареждат сред 100-те национални обекта на България. През 2007 г. страната ни участва в международен конкурс, обхващащ 222 държави, претендентки за новите чудеса на света. Там Белоградчишките скали, не успяват да се класират сред 28-те финалисти, но се нареждат измежду 77-те, което е голям успех и повод да се прослави отново България. На 100 м. от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе. В района на Белоградчишките скали е забранено замърсяването и катеренето по скалите. Туристическа информация: работно време: лятно (от 1 април до 30 септември) - от 9:00 до 18:00 ч., без почивен ден; зимно (от 1 октомври до 30 март) - всеки ден от 9:00 до 17:00 ч., входни такси: възрастни - 4 лв., учащи и пенсионери - 2 лв., беседи: на български и на немски език - 5 лв. Туристическия информационен център на Белоградчик - на ул."Поручик Дворянов" 1А.
Пещера Магурата
Рабишко езеро
Пещера Лепеница
Пещера Венеца
Пещера Козарника
Водопад Бела вода - с.Стакевци
Изворски манастир "Успение Богородично"
Please login to comment