Асеновата крепост е символ на Родопите. Асеновата крепост е символ на България. Крепостта лежи в полите на Родопите и се издига на висока скала, надвиснала над преминаващата отдолу река Чепеларска, а посещението й е разходка назад във времето, когато страната ни се е простирала на три морета, а мощта й е била в разцвета си.
Крепости- rate_review Област Пловдив
- room Асеновград
- filter_hdr 358м. н.в
- gps_fixed 41.98659 / 24.87320
Естественият скален масив, на който се намира крепостта, е с площ дванадесет декара. Със своите почти отвесни, дори надвесени над реката склонове той е недостъпен от трите си страни. Скалният рид, на който е построено съоръжението се извисява на 130 м. от нивото на града, на около 100 м. над нивото на реката и на около 30 м. западно от древния път Станимака - Бачковски манастир, минавал в подножието на крепостта и охраняван от нея. Крепостта е подновена по времето на римския император Юстиниан като една от 300-те крепости, подготвени за защита от навлизащите в империята славянски племена. Асеновата крепост има три големи строителни периода – през ІХ, ХІ и ХІІІ в. Първоначално изградената от византийците малка крепост кула с течение на времето се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос. Стратегическото й разположение в началото на проход, който свързва Тракия със Северна Гърция и Егейско море и това, че се е намирала в богат земеделски район постепенно превръща крепостта Петрич (както се е наричала тогава) в самостоятелен стопански център със собствена администрация, армия и военна власт. Първите писмени сведения за крепостта датират от устава на близкия Бачковски манастир, създаден през 1083 г. Тогава византийският военачалник Григорий Бакуриани основава манастира и му подарява калето Петрич и прилежащите към него селища. През 1204 г. крепостта пада в ръцете на кръстоносците и е под владение на белгийския рицар Рене дьо Три. Рицарят издържа на тринадесетмесечна обсада от войските на българския цар Калоян (управлявал в периода 1197 г. -1207 г.) и е спасен от летописеца на четвъртия кръстоносен поход, графа на Шампания Жофроа дьо Вилардуен. През 1231 г. цар Иван Асен ІІ (управлявал в периода 1218 г. – 1241 г.) прави най-голямото разширение и преустройство на крепостта, за което свидетелства изсечен по негова заповед скален надпис. Това дава основание по-късно крепостта да бъде наречена Цар Асеновата крепост, а намиращият се в подножието град Станимака през 1934 г. да бъде именуван на Асеновград. Вследствие на дългогодишни археологически проучвания и разкопки от средновековната крепост изцяло са разкрити основите на феодалния замък, съдържащ комплекс от жилищни сгради, домашна църква на управителя на крепостта, две водохранилища, крепостна кула, всички свързани с каменни стълбища. Под феодалния замък се намира т.нар. църковен двор с добре запазената двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. Писмените извори съобщават, че след смъртта на султан Баязид през 1402 г. между двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи избухва война за престола. Муса се укрепява в крепостта Петрич, но не издържа на обсадата и се предава на милостта на брат си. След капитулацията на Муса крепостта е разрушена до основи, за да не буди повече отцепнически апетити, а и защото няма вече никакво стратегическо значение. По неизвестни причини остава непокътната само крепостната църква „Св. Богородица Петричка”, която е един от най-забележителните образци на средновековната християнска архитектура. Първият етаж на църквата вероятно е бил предназначен за костница, но никога не е изпълнявал тази функция, а вторият е самата църква със стенописи от ХІІІ в. Храмът е и един от първите в източното православие, който има кула, служеща едновременно за камбанария и наблюдателница. След завършената реставрация той е действащ православен храм. Именно църквата е най-голямата забележителност на Асеновата крепост и задължителна част от всяка екскурзия до Асеновград и Бачковския манастир. Асеновата крепост дава ясна представа за средновековните укрепителни съоръжения и създава усещането на всеки турист, посетил я поне за малко, че се пренася в отдавна отминали времена. Достъпът до църквата и феодалния замък се осъществява през тясна пътека, от лявата страна на която са запазени стени с дебелина до три метра и височина от 2-4 м.
Асеновата крепост се намира на три километра южно от гр.Асеновград, върху скалист връх на левия бряг на река Асеница. Отстои на 20 км. от Пловдив, на около 30 км. от Чепеларе и на около 150 км. от София.
До крепостта води панорамен път, отклоняващ се в самото начало на пътя Асеновград – Смолян обозначен с табели.
Асеновата крепост е обявена за архитектурен паметник в бр. 20 на Държавен вестник от 1973 г. Посетилите я имат възможност да достигнат и до намиращите се наблизо параклиси „Св. Атанасий”, „Св. Никола”, „Св. Димитър”, „Св. Илия”, където има обособени кътове за отдих и подходящи места за пикник, както и да се разходят по останките от римския път от Асеновград до Бачковския манастир. В околностите на Асеновград има пет манастира, 33 църкви (14 в самия град) и над 40 параклиса. Заедно с тях Асеновата крепост е част от културния маршрут Родопската Света гора. Крепостта разполага с паркинг. Работно време:ноември – март, сряда – неделя от 10:00 до 17:00 ч., април – октомври,
сряда – неделя от 10:00 до 18:00 ч., почивни дни: понеделник и вторник, входна такса – 3 лв., за ученици и студенти – 2 лв., за групи над 10 души – 2 лв. на човек, за семейство (2 възрастни и 2 деца) – 7 лв.,цена на беседа на български език – 4 лв., цена на беседа на английски език – 5 лв. Телефон за контакт: 0331 / 62250, крепостта е част от 100 Национални туристически обекти.
Бачковски манастир
Кръстова гора
Белинташ
Водопад Сливодолско падало
Please login to comment